Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране

Процесът, чрез който се дефинират параметрите на Биткойн, е пример за това, което шотландският философ Адам Фергюсън нарича „продукт на човешко действие, не на човешки замисъл“.[178] Макар че Сатоши Накамото, Хал Фини и други създадоха работещ модел на софтуера през януари 2009 г., оттогава кодът се е развил значително, благодарение на приноса на стотици програмисти и по избора на хиляди потребители, които държат нодове. Не съществува централна власт, която да определя развитието на софтуера на Биткойн, и никой отделен програмист не е в състояние да диктува никой резултат. Ключът за приемането на приложение се оказа спазването на параметрите на първоначалния замисъл. Доколкото в софтуера са правени промени, те могат да бъдат разбрани най-добре като подобрения в начина, по който индивидуален нод взаимодейства с мрежата, но не като промени в мрежата Биткойн или нейните правила за консенсус. Да коментирам кои са тези параметри, е извън обхвата на книгата, но е достатъчно да уточня следния критерий: промяна, изваждаща нода, който я приема, извън консенсус с другите нодове, изисква всички други нодове да се актуализират, за да може нодът, инициирал промяната, да остане в мрежата. Ако някакъв брой нодове приемат новите консенсусни правила, се получава нещо, наречено „твърдо разклонение“ (hard fork).

Тоест програмистите на Биткойн, колкото и да са компетентни, не могат да контролират Биткойн, а са само автори на код до степента, до която предоставят на операторите на нодове софтуер, който те биха искали да възприемат. Авторите на кодове обаче не са единствените, които не могат да контролират Биткойн. Въпреки цялата хешираща мощ, която могат да мобилизират, копачите също не могат да контролират Биткойн. Колкото и компютърни ресурси да изразходват за хеширане на невалидни блокове, такива блокове няма да бъдат валидирани от мнозинството нодове в Биткойн. Поради това, ако копачите опитат да променят правилата на мрежата, генерираните от тях блокове просто ще бъдат игнорирани от членовете на мрежата, които държат нодовете. Ще се окаже, че въпросните копачи са похабили ресурсите си за решаване на доказателства за работа, които няма да им донесат възнаграждение. В Биткойн копачите са само копачи, доколкото произвеждат блокове с валидни транзакции според текущите правила за консенсус.