Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране
- Автор: Амус Сейфедин
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Фабрика за книги
- ISBN: 9786192301408
- Жанр: Бизнес
Электронная книга - «Стандартът Биткойн. Децентрализираната алтернатива на централното банкиране». Краткое содержание книги:
За да може хакер да впише фалшива транзакция в публичния регистър на Биткойн, трябва да накара мнозинството от изчислителната мощ в мрежата да приеме измамата му. Честните нодове, които са част от мрежата, нямат интерес да правят това, защото така биха подкопали интегритета на Биткойн и биха обезценили възнагражденията си, като по този начин ще пропилеят електричеството и ресурсите, които са изразходвали за тях. В такъв случай единствената надежда на някой хакер би била да мобилизира процесорен ресурс, който представлява повече от 50% от мрежата, за да удостовери измамата си, и да надгражда над нея, сякаш е валидна. Подобен ход би бил възможен в ранните дни на Биткойн, когато общата изчислителна мощ в мрежата беше много малка. Тъй като обаче икономическата стойност на валутата по онова време беше незначителна или никаква, подобни атаки не се реализираха. С разширяването на мрежата, когато новите членове внасяха все повече изчислителна мощ, цената за атакуването ѝ също нарастваше.
Възнаграждението на нодовете за удостоверяване на транзакции се оказва печелившо приложение на компютърните ресурси. През януари 2017 г. изчислителната мощ в мрежата Биткойн се равнява на 2 трилиона потребителски лаптопа. Тя е 2 милиона пъти по-голяма от компютърната мощ на най-мощния суперкомпютър на света и повече от 200 000 пъти по-голяма от най-мощните 500 суперкомпютъра общо. Благодарение на прякото монетизиране на изчислителната мощ, днес Биткойн е най-голямата едноцелева компютърна мрежа на света.
Друг фактор, който допринася за нарастването на изчислителната мощ, е, че удостоверяването на транзакциите и решаването на задачи, като доказателство за работа, вече не се прави на персонални компютри, а на специализирани машини, специално оптимизирани за максимална ефективност при работа със софтуера на Биткойн. Тези специфични за приложението интегрални схеми (Application Specific Integrated Circuits – ASIC) бяха представени най-напред през 2012 г., а въвеждането им в експлоатация добави компютърна мощ към Биткойн по най-ефективен начин. Вече не се изразходва електричество за странични изчислителни процеси, каквито са налице при други компютърни системи, които не са специално разработени за мрежата Биткойн. Интегритетът на публичния регистър на Биткойн сега е защитен от глобална разпределена мрежа от независими, посветени на работата си копачи. Всички те нямат друга възможна цел, освен да удостоверяват транзакции в Биткойн и да решават доказателства за работа. Ако Биткойн се провали поради каквато и да било причина, тези ASIC ще станат безполезни, а инвестициите на собствениците им ще бъдат изгубени, така че имат силен стимул да поддържат честността в мрежата.
Ако някой реши да променя записа на мрежата, ще трябва да инвестира стотици милиони, дори милиарди, за изграждането на специални ASIC, които да извършат промяната. Ако нападател успее да промени записа, много малко вероятно е да извлече някаква икономическа полза от това, защото компрометирането на мрежата вероятно ще свали цената на биткойните почти до нула. С други думи, за да унищожи Биткойн, нападателят ще трябва да похарчи огромни суми, без да получи нищо в замяна. И всъщност дори подобен опит да успее, честните нодове от мрежата могат ефективно да се върнат към записа отпреди атаката и да подновят работата си. След това нападателят ще трябва да продължи да прави значителни разходи, за да продължава да атакува консенсуса на честните нодове.
В първите години потребителите на Биткойн имаха нодове и ги използваха, за да осъществяват собствените си транзакции, като всеки нод ставаше портфейл и удостоверител/копач. С времето обаче тези функции се разделиха. Чиповете ASIC сега са специализирани само в удостоверяването на транзакции за получаване на биткойни като възнаграждение (поради което масово се наричат „копач“). Операторите на нодове сега могат да генерират неограничен брой портфейли, като позволяват на бизнесите да предлагат удобни портфейли на клиентите си и да получават биткойни, без клиентите да поддържат нод или да изразходват изчислителни ресурси за удостоверяване на транзакции. Това отдалечава Биткойн от чистата равнопоставена мрежа (P2P) между еднакви нодове. Може да се твърди обаче, че основната функционална същност на децентрализираната разпределена мрежа остава непроменена, тъй като все още съществуват голям брой нодове и не се разчита на никоя отделна единица, за да оперира мрежата. Освен това специализираното копаене позволи компютърните ресурси, поддържащи мрежата, да се разраснат до удивителните размери, до които достигат днес.