Бойно поле Земя II
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: battlefield earth #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежана Йорданова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бойно поле Земя II». Краткое содержание книги:
— Не — отвърна Джони. — Не, сега не трябва да правите нищо. Околните звездни системи на вселената може би представляват много по-голяма опасност от бригантите. Нашата битка е опасна и много по-голяма. Направихме грешка и заради нея умря това невинно момче. Застрелях убиеца му. Не можем да поправим грешката, но трябва да продължим.
В онзи окоп там са загинали шейсет и седем кадети в последна битка с психлсоките завоеватели преди хиляда години. Когато за първи път видях окопа, за пръв път в живота си изпитах надежда. Не е важно, че са били победени. Важното е, че са се били, въпреки безнадеждното положение. Не са загинали напразно. Ние сме тук. Ние продължихме борбата им. Вие и вашите приятели пилоти контролирате небето на планетата.
Ще дойде време, когато ще имам нужда от един или друг от вас. Ще се отзовете ли?
Всички го зяпнаха. Нима може да пита такова нещо? Почти веднага последва дружен вик на съгласие. Изминаха много минути, преди да утихне. Джони каза:
— Сега ще ви напусна. Трябва да отнеса момчето в Шотландия, за да бъде погребано от собствения си народ.
Джони слезе от колата.
Пилотът, който трябваше да управлява приготвения за руснаците самолет, посочи товарния самолет на руския Координатор. Натовариха конете на Джони. Намериха в колата багажа на Стормълонг и също го качиха.
Руснаците поеха тялото на Дмитри Томов, за да го отнесат у дома.
Без да оставя Бити, Джони се качи в кабината на огромния самолет за транспортиране на руда.
Преди да затвори вратата погледна към множеството хора и каза бавно и отчетливо:
— Сега не е време за отмъщение. — След което мрачно добави: — Все още.
Хората кимнаха. Разбраха. По-късно ще бъде съвсем различно.
Мощният самолет се издигна и направи завой в посивялото от бурята небе.
Смали се и изчезна.
10
В Шотландия го очакваше много по-сериозна криза, толкова сериозна, че имаше опасност да провали всичките му по-нататъшни планове.
Дежурните пилотите на земята насочиха самолета за кацане. Есенни мъгли се стелеха на талази. Шотландците бяха започнали да поправят Касъл Рок в Единбург. Разчистваха и се опитваха да възстановят древните постройки, които преди две хиляди години бяха седалище на шотландския национализъм. Бяха кръстили замъка с оригиналното му гелско име „Дюндин“ — крепостта на хълма. Джони се приземи в един парк под Рок, точно пред руините на някогашната Национална галерия на Шотландия.
Тълпи хора се бяха събрали да го посрещнат и слугите едва успяха да разчистят място за кацане.
За нещастие в лагера в Корнуол бяха получили снимките от самолета и ги бяха донесли в Шотландия много преди да пристигне Джони. Шотландците използваха целия транспорт, наследен от психлосите. Малките товарни самолети служеха като автобуси при транспортирането на обучените машинни оператори.
Семейството на Бити бе пристигнало и Джони им предаде тялото на момчето, за да го облекат и подготвят за погребението. Гайдите свиреха тъжни мелодии, тъпаните бавно им пригласяха. Всички жени плачеха, а мъжете удряха юмруци, но съзнаваха, че войната взема жертви.
Почти се бе стъмнило. Към Джони се приближи почетна стража от шотландски бойци, облечени в традиционните полички и предводителят им любезно обясни на Джони, че ще го придружат до събранието на вождовете. Парламентарната зала в замъка все още не бе възстановена. Вождовете, бързо пристигнали от околните хълмове, се бяха събрали в парка пред разрушената Кралска Академия на Шотландия.
Под звуците на тъжните шотландски гайди Джони тръгна към парка. Откритото пространство се осветяваше, от огнена клада, която бяха запалили по средата. Пламъците се отразяваха в оръжията на вождовете и придружителите им. Събранието бе свикано с една единствена цел: ВОЙНА!
Робърт Лисицата, току що пристигнал от Африка, настигна Джони и тръгна редом с него. Вече бяха пристигнали на мястото на събранието и почетната стража им направи път да минат в средата. Вождът на клана Фергус се изправи да посрещне Джони.
— Искаш ли война? — прошепна Робърт Лисицата в ухото на Джони. — Според мен не трябва! Ще провали всичките ни планове.
— Не, не — каза Джони. — Само война ни липсва сега. Ако няма война, все още имаме шансове.
— Тогава защо — попита сър Робърт — не се преоблече преди да се явиш пред събранието? Можеше да се досетиш, че ще свикат събрание.
Джони изобщо не бе помислил за дрехите си. Погледна се. На рамото на ризата му имаше тъмно петно от кръвта, която бе текла от леката рана на шията. Вече не течеше, кръвта отдавна се бе съсирила. Цялата му риза отпред и панталоните до коленете бяха пропити с кръвта на Бити.