Бойно поле Земя II
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: battlefield earth #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежана Йорданова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бойно поле Земя II». Краткое содержание книги:
Малкият сив човек седеше в малък сив офис в кораба и оглеждаше някакви малки сиви инструменти.
Беше завършил само част от критическия анализ и никак не бе доволен.
На бюрото му имаше шишенце с таблетки за подобряване на храносмилането. Професията му си имаше своите недостатъци. Трябваше да пие всичко, което любезно му предлагаха, включително билков чай, а той явно не действаше добре на стомаха му.
Малкият сив човек много се тревожеше. Положението му изискваше разрешаването на сложни проблеми, които често опираха до възможно най-консервативна преценка. През дългия си живот често се оказваше в опасни ситуации. Но нито веднъж — той бързо изчисли с калкулатора — през последните триста и тринайсет хиляди години той или предшествениците му не се бяха сблъсквали със ситуация с такъв разрушителен потенциал.
Въздъхна и глътна още една таблетка против лошо храносмилане. В последния пакет информация, предоставен му от комуникатора, имаше елементи, които не се поддаваха и на най-съвършената математическа обработка. Имаше взривни вещества, които можеха да доведат до пълен хаос.
Най-напред светкавична буря не им позволи да видят ясно първия обект. Колкото и тесен да е фикусът на един инфралъчев звуков трансмитер, той все пак е електронно устройство и интерференцията бе не само възможна, но в случая се получи. Той не се смяташе за инженер, не това бе длъжността му. Но инженерите на борда също не успяха да се справят. Като капак на всичко не можеше да го даде за анализ в лабораториите, защото бе на два и половина месеца разстояние от всякаква подобна помощ.
Колкото и да му бе досадно, пусна за седми път информацията от първия обект на дисплея.
Това беше лагерът, главният психлоски минен комплекс на планетата. Няколко човека с оръжия, се криеха зад камъни. Пристигна някаква кола и един човек влезе в лагера. След това от колата слязоха трима, двамата с насочени към третия оръжия.
Много пъти се опитва да получи по-ясна картина на третия, но интерференцията от светкавицата бе силна и не позволяваше. Отново извади една от няколкото „Банкноти от един кредит“, с които се бе снабдил и се вгледа в снимката. Но не можеше да бъде напълно сигурен, че човекът е същият. Нямаше смисъл пак да вика някой от инженерите. Вече го бе сторил.
Декодираният сигнал отново се превърна в образи на екрана. Появи се втора кола. Камион. Някаква дребна фигурка изскочи с оръжие в ръце. Втурна се напред в атака. Всъщност не приличаше особено на атака. Но човекът зад камъка може би е помислил, че е атака. След това стрелбата…
Прегледа набързо боя. Да, сигурно бе човекът от банкнотата. Какъв ужасен сигнал! Обикновено бе много чист.
После след колата тръгнаха коне, мъжът се качи на една кола и говори пред някаква тълпа с малкото момче на ръце…
Ето тук му трябваше ясен образ, а го нямаше. Гласът така се смесваше със светкавици, че на екрана излизаха само снежинки. Само на няколко места беше по-ясно. На екрана се виждаше как вадят оръжия. Но не ги използваха. Дали говорещият от колата призоваваше да няма война?
Кое беше това малко момче, че заради него стана всичко? Принц или някакъв крал?
Е, поне инфрасигналът от островната страна бе по-ясен и речите се чуваха добре. Обещаваха война!
Но срещу кого? Защо?
Беше същият човек. Внимателно проследиха кораба, в който се качи. Прелетя над полюса на планетата.
Все пак не можеше да е абсолютно сигурен, че това бе мъжът от банкнотата — светлината от огъня беше от много дълги вълни и отиваше почти изцяло в долния край на инфрачервения спектър.
Малкият сив човек пак въздъхна. Нямаше как да разбере със сигурност. С такава сигурност, че да може да направи критическия анализ.
Тъкмо посегна да вземе още една таблетка, когато една лампичка замига. Беше сигнал от летателната палуба. Докато бяха в орбита, нямаха какво толкова да правят и такъв сигнал бе рядкост. Натисна едно копче, за да включи екрана, който щеше да му покаже изпращаната картина. След това погледна през прозорчето.
А, да. Очакваше го. Военен кораб! Навлизаше в орбита съвсем близо до тях. Ярко светеше на фона на черното небе. Тези военни кораби винаги се появяваха с излишен драматизъм. Я да видим, диамант с разрез, знакът на толнепите. Чудеше се, кога ли ще пристигнат.
Докосна едно кръгло светещо прозорче, вградено в бюрото. Толнепи… Толнепски военни кораби… има ли корабът мост във формата на диамант? Да… клас Валкор. Валкор… спецификации… а, ето. „Тежат две хиляди тона, захранват се със слънчева енергия, основна батарея от 64 огнестрелни оръдия тип Максън…“ Каква скука са тези спецификации, кой го интересува колко са бойните глави… а, ето: „…плюс петстотин двайсет и четири моряци, шейсет и три операционни екипа…“. За бога, нима компютърния персонал не разбира кое е важно и кое не? „…командва се от полу-капитан, автономен контрол върху местните тактически условия, но липсва контрол върху стратегическите решения!“ Ето това търсеше малкият сив мъж.