Бойно поле Земя II

Точно в този момент вожда на клана Кемпбел каза пред събранието следното:

— …и аз казвам, че това е кръвна вражда, която може да се уреди само с война!

Последваха свирепи удобрителни възгласи. „Война!“, „Война!“.

Бойните топори проблясваха на светлината на огъня. Стържещият звук от мечове, извадени от ножниците, бе най-красноречивото потвърждение за война.

Джони се качи на малката каменна платформа, издигната в средата до огъня. Вдигна ръка за тишина. Последвалото мълчание бе наелектризирано от напрежение. Чуваше се само пукота на дървата в огъня.

— Не искаме война — каза Джони.

Не това искаха да чуят от него. Заля то вълна от бурно неодобрение.

— Самата кръв по дрехите му крещи за война! — извика вожда на клана Арджил.

— Убиецът на момчето е, мъртъв! — каза Джони.

— Ами Алисън? — извика вожда на клана Камерун. — Подлото му убийство не е отмъстено! Вождът на бригантите, виновникът за смъртта му, все още е жив! Това е кръвна вражда!

Джони осъзна, че са извън контрол. Настояваха да им бъдат осигурени пилоти и транспорт. Искаха да унищожат цялата бойна сила на бригантите. Веднага! Знаеше, че това е решено още преди пристигането му с бавния товарен самолет. Виждаше как всичките му усилия отиват на вятъра. Ако унищожат онази област в Америка, край на плановете им!

Потърси с очи Робърт Лисицата, но откри единствено море от разярени вождове и бойци. Не смееше открито и пред толкова много хора да говори за плановете си. Ларс доказваше, че може да има предатели.

Опита се да им обясни, че над планетата може би тегне много по-голяма опасност, че не знаят какво е станало на Психло, че съществуват и други извънземни раси, но в бъркотията никой не чу и една дума от това, което говореше.