Бойно поле Земя II
- Автор: Хаббард Рон Лафайет
- Серия: battlefield earth #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Снежана Йорданова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Бойно поле Земя II». Краткое содержание книги:
Придружителят на Бити седна на шофьорското място в колата и започна да подрежда подаръците, които бе купил. Бити затвори прозореца, тъй като вятърът бе студен. Отпусна се в огромната психлоска седалка, нервно започна да си играе с новия камшик и през цялото време се взираше през прозореца. Очите му едва стигаха нивото му. Гледаше дали не идват руснаците.
От мястото, където седеше, се виждаше един от страничните входове на сградата на Конгреса. Пред него бе паркирана голяма служебна кола с тъмни стъкла.
Изведнъж видя сър Джони! Беше облечен както обикновено в еленова кожа и не можеше да го сбърка. Излезе от страничния вход на сградата. Вратата на служебната кола се отвори отвътре и Джони влезе.
Бити се помъчи да свали стъклото на прозореца и да извика. Успя да го смъкне само донякъде.
След това от капитола излезе още някой, облечен като кадет. Около врата му имаше гипс. Спря се на стълбите и извика, очевидно в отговор на някого вътре.
— Само отива до лагера, за да докара конете си — извика човека с униформа на кадет.
Качи се в колата и тръгнаха.
Бити бе бесен! Не успя да отвори прозореца навреме, за да извика на сър Джони. Да прибере конете! Та нали той бе дошъл чак до Америка тъкмо за това!
Опита се да накара руснака да запали колата и да тръгнат след тях, но не владееше руски толкова добре, че да може да му обясни. Не успя и с жестове и знаци. Руснакът не искаше да тръгне след служебната кола. Беше тук, за да чака останалите.
Все пак Бити го накара да излязат и тичешком се втурнаха да търсят другите руснаци. Минутите си течаха, а не можеха да открият никой. Градът бе твърде голям, твърде разпръснат.
Изведнъж забелязаха един руснак. Разхождаше се сам в един парк и дъвчеше ядки, купени отнякъде. Наричаше се Амир и не се славеше с особени умствени способности, макар че бе добър човек. Бити набързо му обясни какво се е случило с помощта на жестове и една руска дума, която знаеше: „Скорее!“ Искаше да го накара да разбере, че трябва да намери другите и да им каже веднага да дойдат.
Не беше особено сигурен, че руснакът схвана какво трябва да прави, но случилото се бе достатъчно за Дмитри да разбере, че трябва да последват служебната кола. Бързо се върнаха до колите и тръгнаха с камиона. С възможно най-голяма скорост излязоха от града, за да настигнат колата, в която Джони се качи.
7
Ларс Торенсон бе взел всички предпазни мерки. Внимателно премисли всичко. Ако по нищо не личи, че Тайлър е задържан под стража, но все пак през цялото време го държат скришно на мушка, нямаше опасност заблудените приятели на този престъпник да тръгнат да го освобождават.
Ларс бе поставил стража в колата, но не бе позволил други въоръжени бриганти да се появяват на улицата или в коридорите на сградата на Конгреса. Изпрати заповед на отряда, който дежуреше в лагера, да не се мяркат на открито, но да са нащрек и да не стрелят, освен ако не ги нападнат.
Бе устроил малка изненада за Тайлър в лагера, но всичко трябваше да мине гладко и по план. Дори Хитлер, помисли си Ларс, би одобрил тактическите умения, които той демонстрира в момента. Ще вземат конете, ще минат през прохода на път за ливадата, ще заповяда на Тайлър да влезе в къщата и всичко ще приключи. Заплахата за стабилността на страната ще изчезне напълно, при това върху Съвета няма да падне и сянка съмнение.
Беше се смрачило. Слънцето съвсем се бе изгубило зад облаците. Вятърът се усилваше и помиташе облаци прах и отскубната трева.
Ларс не беше добър шофьор, пък и вятърът променяше курса на колата. Не караше бързо.
Джони преценяше какви са шансовете му. Не смяташе, че ще го оставят да се измъкне жив, въпреки уверенията им. Само да удари гипса около врата на Ларс и ще му види сметката на този предател. Дали двамата вонящи бриганти могат добре да стрелят с картечниците Томпсън?
Оръжията, макар да бяха смъртоносни, бяха излезли от употреба век преди нападението на психлосите. Амунициите, с които стреляха, бяха прекалено тежки за ръчни оръжия и дулото трябваше да се държи здраво, защото отскачаше. Автоматите не бяха съоръжени с компенсатори, които задържат дулото неподвижно. Зареждаха се с пълнители с шейсет патрона, но пружините бяха слаби и не винаги успяваха да зареждат. Определен процент от патроните не се изстрелваха и човек трябваше бързо да презарежда, за да може оръжието да стреля автоматично. Джони знаеше всичко това, защото много пъти бе стрелял с тях, откак Ангъс ги изрови от стария склад, където векове наред бяха лежали, запазени в съндъци и намазани обилно със смазка. Но дали бригантите знаеха за това? Вероятно са се опитвали да стрелят с тях, първият им опит да стрелят с огнестрелно оръжие. Набързо му хрумна щурата мисъл да им поиска един автомат, уж за да им покаже нещо и да им пръсне мръсните глави, но се отказа.