Повест за два града
- Автор: Диккенс Чарльз
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитр Стефанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Повест за два града». Краткое содержание книги:
Макар историческата тема да е просто повод за коментар върху заобикалящата го действителност, и то главно в Англия, Дикенс се е отнесъл много съвестно към фактологията. Освен прочутото съчинение на Карлайл „Френската революция“, за което говори с възторг в предисловието, той положително е ползувал и други източници, както и лични впечатления от посещенията си във Франция и познанствата си с видни революционни мислители и творци на епохата — Луи Блан, Виктор Юго, Емил дьо Жирарден, а също и с историка на революцията Жюл Мишле. Казват, че темата така го завладяла, че дори писал на Карлайл с молба последният да му изпрати някои съчинения, които бил използувал при написването на своя исторически труд. В отговор Карлайл му изпратил две каруци, пълни с книги. Дори и този анекдот да почива на истина, едва ли е нужно да вярваме, че Дикенс е прочел всичко, писано по въпроса; критиците обаче единодушно признават прецизността на историческите факти в романа. Отношението на Дикенс към революцията е противоречиво — от една страна, той правдиво и убедително посочва неизбежността, с която причинената неправда води до революционна разплата, а от друга, отрича якобинския терор и изобщо революционното насилие като метод. Всички преценки на революционните събития, както и паралелите със стабилната Англия се правят от позициите на буржоазния либерализъм. Дикенс вярва, че по-справедливо човешко общество ще се постигне не чрез социална революция, а чрез революция в духа на отделните човешки същества. Този вездесъщ у Дикенс подтик към духовно извисяване кулминира в романа в романтичния план на развръзката и особено в саможертвата на Сидни Картън.
Мистър Лори живееше в помещенията на банката от чувство на лоялност към къщата, с която беше сраснал като здрав корен на бръшлян. По някаква случайност сега те се бяха оказали безопасни, тъй като главната сграда се използуваше за нещо от патриотите, но старият господин с вярно сърце изобщо не се замисляше за това. Тези обстоятелства не го интересуваха, стига да можеше да изпълнява дълга си. На отсрещната страна на двора, под една колонада, имаше голямо пространство за карети — там даже още стояха някои от каретите на Монсеньора. Две грамадни пламтящи факли бяха закрепени за две от колоните и в тяхната светлина се открояваше голямо точило: изглежда, беше набързо докарано от някоя близка ковачница или работилница. Мистър Лори се повдигна от мястото си и отиде до прозореца, но при вида на тези безобидни предмети потръпна и се върна при огъня. Беше отворил прозореца и външните щори, но сега ги затвори и през цялото му тяло преминаха тръпки.
От улиците отвъд високата стена и масивната порта идваше обичайният нощен шум на града, но от време на време той придобиваше особен оттенък, зловещ и тайнствен, сякаш някакви необичайни и ужасни звуци се издигаха към небето.
— Слава богу — каза мистър Лори, стискайки ръце, — че никой от близките и скъпите ми хора не е тук тази нощ. Нека бог е милостив към всички, които се намират в опасност!
Скоро след това звънецът при голямата порта задрънка и той си помисли: „Върнаха се!“ И се заслуша на стола си. Но не последва никакво бурно нахлуване в двора, както бе очаквал. Той чу как вратата се хлопна отново и всичко утихна.
Страхът и тревогата, които го обзеха, породиха неясно безпокойство за банката, което беше естествено при настъпилите големи промени и неговото състояние. Тя беше добре охранявана и той стана, за да се качи горе при хората, на които имаше доверие и които зорко я пазеха. В този момент вратата внезапно се отвори и две фигури нахълтаха вътре. Като ги видя, той отстъпи назад в изумление.
Луси и баща й! Луси с протегнати към него ръце и с онова толкова познато съсредоточено, сериозно и напрегнато изражение, сякаш беше отпечатано нарочно върху лицето й, за да му придаде сила и власт в този епизод от живота й.
— Какво значи това? — извика мистър Л ори, смутен и задъхан. — Какво се е случило? Луси! Манет! Какво става? Какво ви доведе тук? Какво има?
С поглед, втренчен в него, бледна и обезумяла, тя се хвърли запъхтяна в обятията му и извика умолително:
— О, мили приятелю! Мъжът ми!
— Мъжът ти, Луси!
— Чарлс.
— Какво Чарлс?
— Тук.
— Тук, в Париж?
— Тук е от няколко дена; три или четири — не знам точно, не мога да мисля. Някакво благородно дело го е довело тук, за което не знаем нищо. Той е бил спрян на бариерата и е бил хвърлен в затвор.
Старият човек не можа да се удържи и извика. Почти в същия миг звънецът при голямата врата задрънка отново и някакъв силен шум от стъпки и гласове нахлу в двора.
— Какъв е този шум? — попита докторът, като се обърна към прозореца.
— Не гледайте! — извика мистър Лори. — Не гледайте навън! Манет, за бога, не пипайте щората!
Докторът се обърна с ръка върху прозореца и каза със сдържана и уверена усмивка:
— Скъпи приятелю, в този град аз съм в безопасност. Бил съм затворник в Бастилията. Няма патриот в Париж — само в Париж ли? — в цяла Франция, който, като разбере, че съм лежал в Бастилията, ще ме докосне, освен за да ме разцелува и да ме вдигне с ликуваща радост. Някогашното ми страдание сега ми помогна да преминем бариерата и благодарение на него разбрахме за Чарлс и дойдохме тук. Знаех си, че ще бъде така. Знаех, че ще помогна на Чарлс да се измъкне от всички опасности. Казах това и на Луси. Какъв е този шум? — Ръката му пак беше върху прозореца.
— Не поглеждайте! — изкрещя мистър Лори, напълно обезумял. — Не, Луси, нито пък ти! — Той я прегърна и я притисна до себе си. — Недей се плаши толкова, мила моя. Тържествено се заклевам пред теб, че нямам никаква представа какво се е случило с Чарлс. Изобщо не съм подозирал, че той може да се намира в това злокобно място. В кой затвор е той?
— „Ла Форс“.
— „Ла Форс“! Луси, дете мое, ако някога през живота си си била смела и полезна — а ти винаги си била и двете, — сега ще се успокоиш и ще правиш точно това което ти казвам. От това зависят повече неща, отколкото може да си представиш или аз мога да ти обясня. Няма да помогнеш с нищо, ако решиш да действуваш сама тази вечер. Не можеш в никакъв случай да излезеш навън. Казвам ти това, защото трябва да те накарам да направиш заради Чарлс нещо много трудно. Трябва моментално да се подчиниш, да се усмириш и да стоиш спокойно. Трябва да ми позволиш да те заведа в една стая тук отзад. Трябва да ни оставиш с баща ти сами за две минутки и тъй като в света има живот и смърт, трябва да направиш това незабавно.