Цифрова крепост [Digital Fortress - bg]

Бежовото сако бе само десетина души пред него — Бекър гледаше право напред, снишил глава. Улохот си представи още веднъж как ще го направи: приближаване до Бекър, пистолетът се държи ниско долу, два изстрела в гърба, Бекър започва да се свлича, Улохот го улавя и му помага да се отпусне на една от седалките като загрижен приятел. После бързо изтегляне назад, направено да изглежда, сякаш търси помощ. Настъпва объркване и той изчезва, преди някой да е разбрал какво точно се е случило. Петима. Четирима. Трима…

Улохот опипа пистолета в джоба си. Щеше да стреля от хълбок, нагоре в гръбнака на Бекър. По този начин куршумът щеше да мине през гръбначния стълб или белия дроб, преди да улучи сърцето. Дори да пропуснеше сърцето, с такива наранявания Бекър щеше със сигурност да умре. Пробит бял дроб е фатална рана, може би не в по-развитите в медицинско отношение страни, но в Испания… тук това означаваше сигурна смърт.

Двама… един. Улохот се озова зад целта си. Като танцьор, изпълняващ добре тренирано движение, той се обърна надясно, опря ръката си в бежовото сако, насочи оръжието и… стреля. Две приглушени изкашляния.

Тялото мигновено се изпъна. После започна да се свлича. Улохот улови жертвата си под мишниците и без да прекъсва започнатото движение, я положи на близката седалка, преди по гърба на сакото да се появят издайническите кървави петна. Хората около тях се заобръщаха. Но Улохот не се развълнува — само след малко от него нямаше да има и следа.

Той опипа пръстите на убития за пръстена. Нищо. Опипа отново. На пръстите нямаше нищо. Улохот гневно извърна тялото с лице към себе си. И застина. Лицето не беше на Дейвид Бекър.

Рафаел де ла Маза, банкер от предградията на Севиля, бе умрял почти мигновено. Все още стискаше в ръката си петдесетте хиляди песети, който странният американец му бе платил за евтиното му черно сако.