Брачни игри

— Мъжете могат да правят, каквото си искат — отвърна Прюдънс. — Дамите ще се пързалят по леда. Обещах на Сара.

Гидиън я изгледа разтревожено.

— Сигурна ли си, че ледът е достатъчно здрав?

— Скъпи Гидиън, водата в езерцето за добитъка е дълбока само една стъпка — отговори Прюдънс с нежна усмивка. — Нали не смяташ, че ще пусна Сара в голямото езеро?

— Откъде да знам, че имате и езерце за добитъка? Селският живот ми е напълно чужд. Виждал съм само голямото езеро.

Частити изяде филийката си, благодарна, че в момента никой не й обръщаше внимание.

— Лаура, ще дойдете ли да се пързаляте с нас? Или имате други планове? — попита Констанс.

Лаура се изчерви леко.

— Знаете ли, лорд Беринджър предложи да се разходим към къщата му, ако времето е добро. Разказа ми, че някога донесъл от Италия истински съкровища на изкуството, и аз много искам да ги видя.

— О, това е чудесно — зарадва се Констанс. — А майка ви?

— Контесата ще дойде с нас във файтона и ще ни гледа, докато ловуваме — съобщи лорд Дънкан. — Казах й още вчера, че ако времето позволява, ще излезем, и тя се съгласи, че всички имаме нужда от чист въздух. Дженкинс ще ни донесе обяда в павилиона край езерото.

— Много добър план — кимна Макс и стана. На минаване се наведе и целуна жена си по косата. — Ще се видим следобед.

Констанс се протегна и помилва китката му.

— Да. За чая.

Частити също стана.

— Още не съм облечена. Ще се приготвя бързо. — И се запъти към вратата с увереността, че сестрите й ще я последват.

Щом се прибра в стаята си, тя седна пред огледалото, опря главата си на ръцете и се опита да премисли станалото. Всичко бе станало толкова бързо, сякаш животът й бе понесен от торнадо, което бе разбъркало всичко, а после бе изчезнало и бе оставило след себе си само хаос. Очите й в огледалото изглеждаха странно празни и безизразни, сякаш не отразяваха нито мисли, нито светлина. Тя не се помръдна и когато след очакваното почукване влязоха сестрите й.