Брачни игри

— Абсолютно си права — съгласи се Прюдънс и й подаде втория жартиер. — Жартиерите са неотменна част от тоалета на жена, която ще се омъжи за „Летящия шотландец“.

Частити избухна в смях.

— Сигурно имаш предвид влака със същото име, Прю?

— Намекът ми беше двузначен — призна ухилено сестра й.

— Е, влакът заминава утре в десет, затова ще прекарам първата си брачна нощ в сватбения апартамент на хотел „Кларидж“. — Частити обу фини обувчици с цвят на слонова кост. — Нямам представа откъде Дъглас е намерил пари да го плати.

— Не бива да го питаш. Не е дипломатично — предупреди я Констанс, вдигна от леглото роклята от ябълково зелен шифон и я нахлузи през главата й.

— Не съм чак толкова глупава — отвърна сърдито малката сестра, но гласът й бе заглушен от шумоленето на коприната. Тя разпери ръце, за да могат сестрите й да закопчеят тесните ръкави. — Не е ли прекрасна?

— Възхитителна — кимна сериозно Прюдънс. — За разлика от дъщеря си контесата има отличен вкус. Подаръкът й е великолепен. Тази жена изобщо не се държи като мащехата от приказките.

— Лаура знае ли какво е станало с купените от нея мебели за кабинета на Дъглас? — попита Констанс, след като закопча и последното копченце.

— Не — отговори с усмивка Частити. — Оттогава не е идвала на Харли стрийт. Изцяло е заета с преустройството на дома на Джордж.

— Това не го смущава — отбеляза с кискане Констанс. — Той я обожава.

— Всекиму своето — заключи философски Прюдънс. Някой почука енергично на вратата.

— Мисис Фарел — извика Макс, — мъжът ви започва да става нетърпелив.

— Кажи му, че някои неща траят дълго, Макс — нареди строго Констанс. — Час не може да излезе от къщи по фуста.

— Той сигурно не би имал нищо против — засмя се Макс. — Но добре, отивам да му предам думите ти.

— Наистина трябва да побързаме — каза Частити и сложи на шията си кехлибарената огърлица. Промъкналият се в стаята лъч на залязващото слънце позлати огнените опали на пръста й. — Колко умно от страна на Дъглас… Знае, че само родените през октомври могат да носят опали. — Тя вдигна ръка към светлината. — Вижте как светят.

— Великолепни са. Като обиците. Сложи и тях. — Прюдънс й подаде чифт опалови обици.

— Остават вечерната чантичка, ръкавиците и палтото — изброи Констанс и когато сестра й се облече напълно, кимна с обич. — Изглеждаш прекрасно, скъпа. Още от сутринта.

Частити пое дълбоко дъх и в кафявите й очи блеснаха сълзи.

— Знам, че това не е краят на всичко, но въпреки това имам чувството, че нещо свършва.

— Не, мила, това е начало — възрази убедено Прюдънс.         — За всички нас. Хайде, върви най-после при твоя летящ шотландец. — Тя бутна Частити към вратата, но после я привлече към себе си и я целуна по челото. Очите й заблестяха предателски.

Констанс прегърна двете си сестри и няколко секунди трите се държаха здраво една за друга. Частити се отдели първа.