Брачни игри

Частити скочи от писалището.

— Виж ти! Всичко е било планирано, така ли?

— Е, не съвсем — отговори той с дръзка усмивка. — Но хранех известни надежди.

Частити също се постара да се приведе в приличен вид и се обърна към него.

— Искам да запазиш това писалище — каза тя. — Вече го обичам.

— И попивателната ли? — Той посегна към нея, обхвана раменете й и я целуна по челото. — Но какво, по дяволите, ще правя с останалата част от тази… тази… — И безпомощно зарови пръсти в косата си.

— Върни всички мебели — посъветва го Частити. — Нали сметките са у теб?

— Да — кимна той. — Сметки за пет хиляди фунта. — И отвори чекмеджето.

Частити изкриви уста.

— Винаги съм се учудвала колко скъп е лошият вкус. — Прегледа набързо сметките, които той й подаде, и изведнъж се засмя. — Прю ще се справи. Тя е истински експерт във връщането на закупени вещи. Някога баща ни често поръчваше неща, които не можехме да си позволим, и тя винаги успяваше да ги върне.

— Не е редно да въвличам семейството ти — промълви нерешително Дъглас и протегна ръка за сметките.

Частити ги остави на писалището.

— Не си прав — възрази решително тя. — Ти си част от семейството, което означава, че сестрите ми са длъжни да ти помогнат. — Тя го огледа с присвити очи. — Освен ако не си играете безсъвестно с мен, доктор Фарел, и нямате никакво намерение да направите от мен почтена жена.

Дъглас се поколеба само една секунда.

— Нима ме питате дали искам да се оженя за вас, мис Дънкан?

— Но разбира се, сър. — Тя направи грациозен реверанс. — Доктор Фарел, ще ми окажете ли честта да станете мой съпруг?

— Честта ще е изцяло моя — отговори той с церемониален поклон.

— Ето че успях! — Частити избухна в смях. — Значи, не възразяваш Прю да върне мебелите. Можеш да бъдеш сигурен — тя така ще обработи търговците, че те буквално ще я умоляват да им върне нещата. Бъди спокоен, няма да има проблеми.

— Но това означава да седя в празен кабинет — възрази той.

— О, решението е много просто… разбира се, ако не държиш на нови мебели. — Тонът й издаваше, че хората, които се обзавеждат с нови мебели, не са наред с главите.

Дъглас енергично поклати глава.

— Не… съвсем не.

— Сега ще ти кажа какво ще направим. На тавана в къщата ни на Манчестър Скуеър и в Роумзи Мейнър има толкова много непотребни мебели, че… — Като видя изражението му, тя млъкна стреснато.

— В Роумзи Мейнър задрямах в едно кресло, което миришеше на куче — отговори той, стараейки се гласът му да звучи неутрално.

— Е, не всички са такива. — Тя отиде при него и го прегърна. — Сключихме мир, нали?

— О, да — пошепна той в косите й. — Истински, траен мир, любов моя.