Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
— Господи! — прошепна Хариет. За миг й се стори, че ще припадне при мисълта Гидиън да влезе в затвора.
Фелисити я потупа окуражаващо по рамото.
— Не се тревожи, Хариет. Не вярвам, че Сейнт Джъстин се е заел с това, без да знае как да приключи историята подобаващо.
— И той все това разправя — Хариет се изправи на пръсти и се помъчи да открие Гидиън сред тълпата. Високият му ръст обикновено доста улесняваше подобна задача.
Сега той стоеше до един прозорец в дъното на балната зала. На Хариет й се стори, че различава плешивото теме на лорд Фрай точно до него.
Сред множеството се понесе вълна коментари, която се бе надигнала точно от дъното на залата и се носеше бързо към мястото, където стояха Хариет и приятелите й.
С приближаването на вълната гласовете ставаха все по-силни.
— Какво има? — попита Хариет Фелисити. — Какво става там?
— Още не знам. Но нещо се е случило — Фелисити чакаше с нетърпение.
Сър Джордж си придаде важен вид.
— Предполагам, че са уточнили мястото и времето. Сигурно са избрали пистолети. Вече никой не използва шпаги. Прекалено старомодно е.
— Ами те най-добре да го организират в театъра Друъри лейн и да поканят целия град! — забеляза лейди Иънгстрийт.
Хариет стисна рамото на Фелисити.
— Какво да сторя? Не мога да оставя Сейнт Джъстин да се бие в този дуел.
— Почакай да разберем какво става — посъветва я Фелисити. Оживените разговори вече бяха достигнали почти до тях.
— Успяха дори да дочуят откъслечни думи и изрази.
— Заминал за континента…
— …нито дума на никого… — Дори прислугата не знаела…
— Проклет страхливец…
— …винаги съм твърдял, че е прекалено хубавичък, за да е добър. И капка храброст няма тоя човек…
Някой се наведе, за да каже две думи на лейди Иънгстрийт. Тя го изслуша внимателно и се обърна към групичката около Хариет, за да направи важното съобщение. Всички чакаха, затаили дъх.
— Морлънд е избягал на континента — заяви лейди Иънгстрийт. — Опаковал си багажа и хукнал да бяга посред нощ. Дори не съобщил на прислугата си. Още утре сутринта кредиторите му ще чукат на вратата.
Всички се впуснаха в оживени разговори. Хариет се чувстваше като зашеметена. Опита се да привлече вниманието на лейди Иънгстрийт.
— Значи няма да има дуел?
— Очевидно не. Морлънд се оказа страхливец, и избяга — каза лейди Иънгстрийт. — Сейнт Джъстин толкова го е изплашил, че го е накарал да напусне страната.
Сър Джордж кимна с мъдро изражение.
— Винаги съм твърдял, че Сейнт Джъстин си е куражлия. И как иначе щеше да издържи на онова, което му се струпа през последните няколко години.
— Очевидно нещата, които разправяха за него, са били лъжи — заяви лейди Иънгстрийт. — Нашата Хариет никога нямаше да се омъжи за него, ако той не бе истински мъж с характер.
Останалите замърмориха в знак на съгласие. Хариет чувстваше такова облекчение, че почти не чуваше какво говорят другите.
— Фелисити, няма да има дуел!
— Да, разбрах — засмя се Фелисити. — Вече можеш да спреш да се караш със Сейнт Джъстин. Всичко свърши. А ако не греша, междувременно съпругът ти успя да изтрие петното от честта си. Забележително!
— Никога не е имало петно на честта му — почти по навик се сопна Хариет. — Всичко бяха само долни слухове.
— Да, добре, а сега явно и всички останали мислят така — Фелисити се усмихна. — Не е ли удивително каква фурнаджийска лопата е общественото мнение? Всеки е готов моментално да застане на страната на победителя. Сейнт Джъстин ще се събуди утре сутринта и ще открие, че сега той е най-великата личност.
Но Хариет вече не я слушаше. Видя как тълпата се раздели на две и разбра, че Гидиън се е запътил към нея през множеството. Няколко души се опитаха да го заговорят, но Гидиън не погледна настрани нито за миг. Блесналият му поглед бе прикован право в Хариет и не потрепна, когато той застана пред нея и хвана ръката й.
— Мисля, че се канят да свирят валс, скъпа. Ще ми направите ли честта да танцувате с мен?
— О, Гидиън, да! — нежно извика Хариет и се хвърли в прегръдката му.
Докато я въртеше шеметно по дансинга, Гидиън се смееше тържествуващо.
Доста по-късно, в каретата на път за дома, Хариет най-сетне се оказа насаме с Гидиън. Едва сега тя реши да му зададе въпросите, които толкова я вълнуваха.
— Наистина ли всичко свърши?
— Така изглежда. На Епългейт и Фрай им отне доста време и усилия, за да разберат какво е станало с Морлънд, но най-после успяха да открият фактите. Мисля, че бяха доста разочаровани, задето е избягал от страната. С такова огромно нетърпение очакваха да изпълнят ролята си на секунданти.