Последната тайна на Дома Господен
- Автор: Зюсман Пол
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната тайна на Дома Господен». Краткое содержание книги:
Прехвърляйки мост над хилядолетията — от библейски Йерусалим и кръстоносните походи до концлагерите и убийствата в наше време в ивицата Газа; от катарските еретици до шифровани средновековни ръкописи и отдавна загубено съкровище, — „Последната тайна на Дома Господен“ е главозамайващо приключение, написано от майстор!
Започна с всички лични подробности за Хана Шлегел: Франция, Аушвиц, архиварската служба в Яд Вашем, братът близнак, всичко, което госпожа Вайнберг му беше разказала предишния ден. От другата страна се чуваше как Халифа дращи с химикалката. Постоянно го прекъсваше с въпроси (Къде във Франция? С какво се е занимавала в архива? Говорил ли е с брат й?), срещу което получаваше от Бен Рои все по-враждебни едносрични отговори, отчасти защото мразеше да го прекъсват, но и защото дълбоко в себе си знаеше, че не си е свършил работата точно както трябва и че заради невъзможността да отговори точно изглежда в очите на другия като мърляч.
— Вижте какво, не знам! — процеди след поредния път, когато се наложи да признае, че не беше свършил нещо докрай. — Имах на разположение само два шибани дена.
От другата страна на линията Халифа се подсмихна с перверзното задоволство, че се е сдобил с възможността да разкритикува колегата си и че с всеки останал без отговор въпрос балансът на надмощието постепенно се измества в негова посока.
— Напълно ви разбирам — изрече с възможно най-съчувствения си, но и най-покровителствен тон, който успя да докара. — Два дни наистина не са много време. Особено ако имате да вършите и други неща.
„Дрън-дрън“ — помисли си Бен Рои, отдръпна слушалката от ухото си и й показа среден пръст.
Доразказа общата информация и премина към пожара в апартамента. Тук почвата под краката му беше по-твърда, въпреки че това си беше негово мнение, защото настина беше свършил добра работа. Разказваше бавно, започна с всичко, което беше научил от госпожа Вайнберг, после стъпка по стъпка премина към Хани Хани Джамал, пътуването до Ал Амари, признанието на Майди, че му е било платено да подпали дома на Шлегел, описанието на вътрешността на апартамента — строеше историята тухла по тухла. Халифа продължаваше да го прекъсва с многобройни въпроси, но този път Бен Рои разполагаше с отговорите и колкото на Халифа да не му се щеше, се наложи да признае, че израелецът е свършил отлична детективска работа, такава, с която би се гордял и самият той. „Може да не е толкова тъп, колкото го мислех — призна наум. — Невъзпитан, невеж, противен. Но не и тъп.“
Израелецът подреждаше разказа си така, че увенчаващата информация, разкритието кой всъщност беше поръчал палежа, да остане за най-накрая. Дотогава Халифа беше толкова погълнат от казаното, че вече дори не задаваше въпроси; само слушаше и си водеше бележки. Когато израелецът най-накрая изрече името, което му беше дал младият палестинец — Гад, Гец, Халифа подсвирна.
— Познавате ли го? — безуспешно се опита да скрие изненадата си Бен Рои.
— Може би — отвърна Халифа. — Пиет Янсен е имал близък приятел на име Антон Грац, който също живее в Кайро. Съвпадението определено е странно.
Замисли се за момент, недоумяващ защо, по дяволите, Грац ще иска да запали апартамента на Хана Шлегел, след което тръсна глава, облегна се на стола си и се загледа в бележките, които беше изписал.
— Интересен ми е инцидентът на кораба — обади се след продължително мълчание. — Когато госпожа Шлегел за пръв път е дошла в Израел. Когато е казала… — Той прокара химикалката по бележките, търсейки точната фраза.
— „Ще ги намеря — помогна му Бен Рои. — Ако трябва до края на живота си ще търся тези, които ни причиниха това. И като ги намеря, ще ги убия.“
— Точно така. Кого е имала предвид?
— Тези, които са я измъчвали в Аушвиц, предполагам — изръмжа израелецът. — Докторите, учените. Според разказа на онази Вайнберг, било е някакъв ад.
Халифа дръпна дълбоко от цигарата. Преди вчера следобед да се разрови из интернет, не знаеше за Аушвиц почти нищо, освен името му. Дори сега все още не му се щеше да вярва, че такова място действително е съществувало. Газови камери, пещи, медицински експерименти… Отново дръпна силно от цигарата и се сети за белега на корема на Хана Шлегел, широк, криволичещ, като някакво гадно влечуго. Зачуди се дали не е бил наследство от лагера? Дали са я разпорили и ровили из вътрешностите й, дали са рязали парчета от нея? В съзнанието му мигновено изникна образът на девойка, привързана към операционна маса, гола, избръсната, плачеща, ужасена, викаща майка си. Лицето му се сгърчи. Поклати глава и се опита да прогони видението.
— Възможно ли е Янсен да е бил някой от онези лекари? Или по някакъв начин да е участвал в тези експерименти?
— След края на войната всички лекари от Аушвиц бяха или екзекутирани, или хвърлени в затвора. Менгеле избяга в Южна Америка, но умря преди трийсет години. В каквото и да е участвал този Янсен, не мисля, че са били нацистки медицински експерименти.