Дракони на пролетната зора
- Автор: Вайс Маргарет, Хикман Трейси
- Серия: Dragonlance: Chronicles #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дракони на пролетната зора». Краткое содержание книги:
когато слънцето преплита блясък
С догарящата светлина на лампите
В дъга из локвите, аз тръгвам…
И въпреки че бурята не спира,
Си спомням Стърм, Лорана, другите…
Най-вече Стърм, защото той умее
да вижда слънцето през облак и мъгла.
Как бих ги изоставил?
Затова, във сянката —
не твоята, а сянката на здрача,
След който винаги настъпва изгрев,
Аз яхвам бурята.
— Слушам, Ваше Тъмно Величество — поклони се Кит. Когато мина покрай Танис, му заповяда: — Ела с мен!
Драконяните й направиха път и тя слезе по стълбите, следвана от полуелфа. Войските се разделяха, за да ги пропуснат и веднага събираха отново редиците си.
Когато стигна средата на залата, Китиара се заизкачва по тесните стълби, докато стигна средата на мраморната платформа. Танис я следваше по-бавно.
Китиара се обърна и посочи украсената врата в далечни край на тесния мост, който свързваше платформата със стената на Злата за аудиенции.
Там се появи черна фигура с броня на солманшийски рицар. Лорд Сот влезе и войските от двете страни на моста панически отстъпиха. В безплътните си ръце носеше тяло, увито в бяло платно. Тишината в залата беше толкова пълна, че можеха да чуят тропота на ботушите му, макар всички да виждаха през прозрачното му тяло мраморния под.
Той мина по моста, бавно се изкачи върху главата на змията и остави вързопа на пода в краката на Китиара.
След това се изправи изчезна, оставяйки всички да се чудят дали наистина е съществувал, или е бил плод на трескавото им въображение.
Танис видя, че Китиара се усмихва зад забралото, доволна от впечетлението, което беше направил нейният командир. Тя извади меча си и разряза връзките около фигурата. После отстъпи, за да наблюдава как пленницата й ще се освободи от паяжината.
Кашляща, почти задушена от стегнатите връзки, Лорана опитваше да се освободи от бялото платно. Войниците наблюдаваха напрегнато немощните й движения. Инстинктивно Танис пристъпи, за да й помогне, но почувства кафявите очи на Китиара върху себе си, които напомняха:
— Ако умреш, ще умре и тя.
Разкъсван от тръпки, той отстъпи. Лорана тромаво се изправи на крака и примигна, за да свикне със силната светлина на факлите. Най-накрая очите й се спряха върху Китиара, която й се усмихваше иззад шлема.
При вида на жената, която я беше предала гневът й надделя над страха и погледът й обходи голямата зала. Видя войските на Кралицата на Мрака, Господарите, седнали на троновете си и драконите, накацали над тях. Най-накрая съзря и неясната фигура на Кралицата на Мрака.
„Сега знае къде се намира и какво я очаква“, помисли отчаяно Танис.
С мъртвешки бледо лице Лорана отново се обърна към Китиара, сякаш тя беше единствената стабилна точка във въртящата се вселена. Танис видя как стиска зъби и прехапана устни, за да се овладее и да не показва страха си Китиара направи лек жест и Лорана го проследи.
— Танис…
Тя погледна към него и когато очите им се срещнаха той видя в тях да проблясва надежда. Почувства обичта й да го обгръща и да го ощастливяла като настъпването на пролетта след враждебния мрак на зимата. Чак сега осъзна, че любовта му към нея е била връзката между двете му воюващи същности. Той я обичаше с неизменната, вечна любов на елфската си душа и със страстта на човешката си кръв. Но беше твърде късно. Сега щеше да плати за това с живота и душата си.
Един поглед беше всичко, което можеше да й даде. Един поглед, който да й предаде чувствата в сърцето му, защото кафявите очи на Китиара внимателно го наблюдаваха, както и други очи, скрити в сенките.
Той се напрегна, събра цялата си воля и студено я изгледа. Видя светлината на надеждата да примигва и угасва в блестящите й очи, и изтръпна от жал.
Стиснал здраво дръжката на меча си, за да не трепери ръката му, Танис се обърна с лице към Такхисис.
— Ваше Мрачно Величество — извика Китиара, като сграбчи Лорана за ръка и я повлече напред, — предлагам Ви своя дар, който ще ни увенчае с победа.
Думите й бяха заглушели от шумни овации. Тя вдигна ръка, призовавайки за тишина и продължи:
— Предавам Ви Лораланталаса, Принцеса на елфите от Куалинести, предводителка на Рицарите от Соламния. Тя върна драконовите копия и използва драконовото кълбо на Високата Кула Клерикалите. По нейно нареждане брат й и един сребърен дракон отидоха в Санктион, където, заради некомпетентността на лорд Ариакас, успяха да проникнат в свещения храм и да открият, че яйцата на добрите дракони са унищожени. — Ариакас заплашително пристъпи напред, но Китиара не му обърна внимание. — Предлагам Ви я, Кралице, моя, за да я накажете така както заслужават престъпленията й срещу Вас.
Кит я блъсна пред себе си и Лорана падна на колене пред Кралицата. Златистата й коса я обгърна в сияен ореол, който за възбудения ум на Танис беше единствената светлина в огромната тъмна зала.
Добре си се справила, Китиара, понесе се безмълвният глас на Кралицата, и ще бъдеш възнаградена. Ще изпратим принцесата в Покоите на смъртта, а после ще ти дадем наградата.