Кодексът на маите
- Автор: д'Аже Ейдриън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Кодексът на маите». Краткое содержание книги:
Арана поднесе дива орхидея към носа на Алета, но тя се смръщи като от неприятна миризма. Шаманът се увери, че е изпаднала в дълбок транс. Сега Алета беше податлива на внушение. За да пречисти духа й, Арана трябваше да я върне назад във времето. Този похват бил прилаган векове наред, но съвременната психиатрия и хипнотерапия го обясниха едва наскоро и го нарекоха „регресивна терапия“. Хората са различни, но шаманът знаеше, че всеки е живял многократно, само че в сегашното си съществуване няма достъп до тези спомени. Хипнозата обаче можеше да премахне преградата.
— Алета, ти вървиш по коридора и виждаш врати отляво и отдясно — продължи той с равен глас. — Искам да избереш врата и да я отвориш.
— Има светла врата отляво… Отварям я.
Тялото й се поклащаше леко и ритмично на скамейката.
— Къде си? — попита шаманът.
— Аз съм в Тикал. Името ми е принцеса Ахущал.
Алета се бе пренесла чак в 790 година, когато Тикал бил сред могъщите градове държави в джунглите на Юкатанския полуостров. Калакмул и Наранхо на север от Тикал бяха подчинени на войнствената владетелка Шест Небеса и мирът можеше да бъде нарушен всеки момент.
— Какво виждаш?
— В Тикал цари голямо оживление днес. Утре е зимното слънцестоене и по изгрев върховният жрец ще извърши церемония със статуетките, за да определи мястото, където ще бъде съхранен Кодексът на маите. Върховният жрец е много угрижен.
От високата площадка, където седеше до своя баща владетеля Якс Айн Втори, принцеса Ахущал виждаше добре голямото игрище. Мускулестите воини носеха дебели подплатени предпазители, за да защитят ребрата си от еднометровата плътна кожена топка, около която се блъскаха. Не можеха да я ритат или докосват с длани и пръсти. Удряха я с предмишниците си, понякога и с чела. Противниците се разпознаваха по украсата на главите си, направена от рога и пера.
Погледът й се плъзна от игрището към масивните розови пирамиди в двата края на средището — Храмът на Великия ягуар и Храмът на маската. В огромните постройки, съградени петдесет години по-рано, бяха гробниците на владетелите от клана на Великия ягуар.
На изток от средището бяха пазарите, гъмжащи от хора. Платнища защитаваха сергиите от слънцето. Килими, съдове, кошници с подправки, ядки и плодове, платове бяха подредени чак до алеите, свързващи различните части на града. Жени с пъстри блузи носеха покупките в кошници на главите си. Знатни особи с украси от пера на главите седяха на плетени столове, носени над тълпите от техните слуги. Ахущал различаваше и часовите върху Пирамида IV и Пирамида V, най-високите градежи в цялата страна. Под тях портите към пътищата през джунглата бяха пазени от многобройни воини.
— Барабаните бият по-силно и играта свършва. Баща ми се изправя, всички воини на игрището се обръщат с лица към него и се покланят.
Алета се размърда неспокойно. Арана мълчеше и чакаше.
— Сега баща ми се среща с върховния жрец, който го предупреждава за голямо бедствие, застрашаващо маите, ако не изберем друг път.
— Длъжен си да намериш път към мир с Калакмул и Наранхо — строго изрече жрецът.
Той беше висок мъж, носеше проста роба от бял плат с качулка. Дългите години на размисъл бяха врязали дълбоки бръчки в загрубялото му кафяво лице. Държеше се достолепно и пред владетеля.
— Ако тези войни продължат — продължи жрецът, — не само ще паднат още жертви, но и всички племена на маите ще бъдат застрашени. Войните съсипват земята, на която твоите поданици разчитат за прехраната си.
— Хората в Калакмул и Наранхо са толкова несговорчиви! — възкликна владетелят. — Аз съм длъжен да съхранявам и нашите обичаи. Нашият град има старшинство спрямо техните, те трябва да зачитат обичаите ни. Ако няма друг път, ще им ги наложим със сила.
Едрият владетел носеше пищна украса от червени, сини и зелени пера от почитаната птица кецал. Кожената му броня бе пристегната в кръста с огромна тока от нефрит.
— Да, по-напредналата общност трябва да води, но това не означава да отхвърляме обичаите на другите — не отстъпи върховният жрец. — Не е слабост да говориш с другите и да постигнеш съгласие с тях. Това е проява на сила.
— Но ще бъде сметнато за слабост от мнозина, особено от съветниците ми — мрачно каза владетелят.
— Скоро ще настъпи краят на десетия бактун. Очакват ни времена на тежки загуби и сътресения — предупреди жрецът. Напомняше на владетеля, че поредният цикъл от 394 години е пред своя завършек. — Ще се повтори разрухата, която сме преживели в края на предишния бактун.