Кодексът на маите

— Не мога да намеря думи, за да ти благодаря подобаващо.

Просълзената Алета целуна шамана по бузите.

— Достатъчно е, че върнахте кодекса на света — отвърна той и стисна ръката на Къртис. — Боя се обаче, че светът няма да го обсъжда дълго, а медиите ще търсят други новини. Когато това се случи, спомнете си за инките — каза им загадъчно и след тези думи излезе.

— Е, отървахме ли се? — попита Алета.

Къртис завъртя глава.

— Във Вашингтон ще отричат, че са знаели каквото и да било за намесата на ЦРУ тук и за експериментите в Гакона. Това е стандартна процедура. Отричай, пак отричай и продължавай да отричаш с надеждата, че журналистите ще загубят интерес, докато не изскочат неопровержими доказателства, които те принуждават да се откажеш от лъжите си. Има твърде влиятелни хора във Вашингтон, които с удоволствие биха ме одрали жив. И щом Уайли е жив, няма да миряса, докато не ми запуши устата.

— Както и моята. Какво ще правим сега?

— Имам стари приятели в Мосад. Малко им остава да напипат следите на Фон Хайсен и в Перу, където впрочем са живели инките… Товарен кораб ще отплава от Пуерто Кецал, а капитанът е атеист.

— С отделни койки ли е каютата?

— С широко легло за двама.

— Щом е тъй, идвам.

— Кога тръгваме?