Кодексът на маите

— Двамата с Алета се опитвахме да отгатнем дали отец Ернандес не е всъщност Карл фон Хайсен — есесовец, който е избягал в края на войната с помощта на американците и Ватикана.

— Прави сте. Фон Хайсен е получил помощ от Феличи, приближен на папа Пий XII и баща на кардинал Салваторе Феличи. Кардиналът сигурно не е доволен, че Фон Хайсен е имал навика да записва подробно преживелиците си в дневник.

— Аха, всичко си идва на мястото! Ако се разчуе, че бащата на кардинал Феличи е бил съучастник на нацистки престъпници, с амбициите му да стане следващия папа е свършено.

— Има и други причини Ватикана да се намесва в тази част от света — вметна Алета. — Кодексът на маите застрашава тяхната догма, че учението на Христос е единствено вярното.

— А от тази догма зависи самото съществуване на Ватикана — добави Къртис. — Май ще надникна в жилището на монсиньор Дженингс. Има ли начин да стигна до Сан Педро толкова късно? — попита той Арана.

— Фидел те чака на кея. Монсиньор Дженингс обикновено се разтушава с алкохол в бар „Буда“, който е на брега при другите заведения и хотелчета за туристите.

— Пази се, моля те — промълви Алета.

Щом Къртис тръгна към брега, Арана каза с блага усмивка:

— Той вече ти е скъп.

— Повече, отколкото бих очаквала, макар че с него все едно бягам непрекъснато от някого в компанията на Индиана Джоунс. Нали ти ми каза да му поверя живота си?

— Сега е време да се довериш и на мен. Казах ти още, че е нужно да изградиш духа си наново.

Тя кимна смълчана.

— Тази нощ ще пречистим вътрешния ти дух и това ще те освободи от депресията. Искам да легнеш там. — Шаманът посочи скамейка, покрита с меки възглавници. — Подлагала ли си се на хипноза?

— Не. Безопасно ли е?

— Нека повторя — трябва да ми се довериш. Алета, съзнанието има различни състояния. Когато сме будни, ние сме в така нареченото „състояние бета“ — в него осъзнаваме действителността чрез мислите си, а честотата на мозъчните ни вълни е от петнайсет до трийсет цикъла в секунда. При осем до петнайсет цикъла в секунда преминаваме в по-спокойното „състояние алфа“, обикновено когато се унасяме или дори когато гледаме с увлечение филм. — Той почака Алета да се настани. — Сега се отпускаш… — Плъзна длан над очите й. — Затвори очи и ще се пренесеш в „състояние тета“, когато мозъчните ти вълни се забавят до четири-пет цикъла в секунда. Състоянието, което достигаме в дълбок сън. Ще навлезеш в него постепенно и неусетно. А накрая — каза шаманът още по-тихо — ще преброя до три и ти ще се събудиш леко, без да се стреснеш.

Алета се унасяше безгрижно и заради умората, и защото се върна в родния си край, а сега беше под грижите на човек, комуто вярваше безгранично. Меките възглавници под тялото й бяха удобни. Клепачите й натежаваха и тя нямаше нито сили, нито желание да ги отвори.

— Вървиш по дълъг тунел, слизаш по каменни стъпала, които водят надълбоко в този тунел. Надолу… надолу… Стъпалата се спускат… все по-надолу… Стигаш до слабо осветен каменен коридор. Въздухът е влажен и застоял.