Трийсет и пета и други години
- Автор: Рибаков Анатолий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Трийсет и пета и други години». Краткое содержание книги:
— Преди вас никога нямаше оплаквания.
— Но нали не аз развалям бельото — оправдаваше се Софя Александровна.
— Угаждате на разни капризи. — И вземаше някаква покривка. — Как може в пералнята да са направили това петно?
— Но то не е отбелязано в квитанцията — възразяваше Софя Александровна.
— А защо трябва да бъде отбелязано? — избухваше Люся. — Когато приемах покривката, го нямаше. Какво си измисляте?
— Люся, вие не ме разбрахте — опитваше се да обясни Софя Александровна. — Точно това казвам: щом не е отбелязано в квитанцията, значи е направено в пералнята.
Така отговаряше Софя Александровна, макар че прекрасно виждаше небрежността на Люся.
— Че това петно ли е, то изобщо не се вижда — строго изричаше Яков Григориевич, — а вие не искате да обясните на клиента. Всичко стоварвате върху мен, аз трябва да се разправям с предприятието, да работя вместо вас.
И така всеки ден. И от ден на ден все по-често и по-грубо се заяждаха с нея.
Щом Яков Григориевич си отидеше, Софя Александровна си слагаше под езика хапче нитроглицерин, сядаше на табуретката и дишаше тежко. Тамара Фьодоровна мълчаливо ставаше и предаваше бельото на клиентите.
— Благодаря ви, Тамара Фьодоровна, вече ми поолекна.
Софя Александровна ставаше, отиваше при щанда. Мъчеше се някак да придумва клиентите, но те не искаха и да чуят, вдигаха още по-яростни скандали, крещяха, пишеха в книгата за оплаквания не само за лошото качество, а и за грубостта и невнимателното отношение на персонала.
— Оплакват се от вас — мрачно казваше Яков Григориевич, — ще трябва да ви наложа мъмрене.
— Знаете ли какво — отговори веднъж Софя Александровна, — тази работа е тежка за мен, имам болно сърце, освободете ме.
— Щом сте болна, първо трябва да получите категория за инвалидност — каза Яков Григориевич, — инак мога да ви освободя за несправяне с работата. Мога да подам докладна до директора на предприятието: предвид оплаквания от клиенти.
— Можете да я освободите по собствено желание — изведнъж се намеси Тамара Фьодоровна.
— А с кого ще я заменя?
— Вие мислете! Затова сте управител, за да мислите. Виждате, че тя е възрастна, болна жена, защо я тормозите?!
— Я по-добре си мълчете, Тамара Фьодоровна, знаете ли кого защитавате? Ами че нея никъде няма да я вземат, синът и е в лагер.
— Той не е в лагер… — подзе Софя Александровна.
Но Тамара Фьодоровна я прекъсна:
— Това си е нейна грижа — дали ще я вземат. Тя не може да работи тук, виждате. А вие нямате право да тормозите трудов човек, имаме съветска власт!
— Кой, кой я тормози? — замънка Яков Григориевич.
— Вие! Вие я тормозите. Ние ще го потвърдим.
— Точно така — внезапно заяви Люска, — непременно ще потвърдим.
Яков Григориевич помълча, после мрачно подхвърли на Софя Александровна:
— Подайте заявление за напускане по собствено желание.
Така приключи работата на Софя Александровна в пералнята.
И изникна проблемът за нова работа.
Софя Александровна обсъди този въпрос със сестрите си Вера и Полина, със съседката от входа, старата арменка Маргарита Артьомовна и, разбира се, с Варя.
Варя се радваше, че Софя Александровна бе напуснала пералнята.
— Трябва ви спокойна, седяща работа.
— Но къде да я намеря?
— Ще търсим.
Варя помисли най-напред за Вика Марасевич. Тя има много влиятелни познати — може да помогнат. Пък и баща й, професор Марасевич, дава консултации в поликлиниката на „Гагаринский“, може да уреди Софя Александровна в регистратурата. Това щеше да бъде чудесно — близо до лекари.
Варя се обади по телефона у Вика. Слушалката вдигна Вадим, Варя веднага позна гласа му…
— Здравей, Вадим…
— Здравейте… Кой е на телефона?
— Варя Иванова, спомняш ли си? Сестрата на Нина.
— А… — провлече Вадим и сухо добави: — Кажете.
— Търся Вика.
— Вика я няма.
— Кога ще се прибере?
— Никога. Тя вече не живее в Москва.
— А, така ли?
— Да, така. Всичко хубаво. Поздравете Нина.
И затвори телефона.
Някак грубо говореше. Странно. Какво ли се е случило с Вика? Да не е в затвора?
С мъжа й, Архитекта, май всичко е наред, името му се чува… Но какво става с Вика?
По-късно Варя научи, че Вика се е омъжила и е заминала за чужбина.
Но в онзи момент отсъствието на Вика я огорчи — тя сигурно би могла да помогне.
Варя се обърна за помощ дори към Зоя. Майката на Зоя продаваше билети в кино „Карнавал“. Може да търсят още една билетопродавачка?