Внимавай в картинката

Медоу беше булката на мечтите му — а това беше сватбата на мечтите му.

Въпреки че и другите сватби бяха, всяка по свой начин, преживяване, което нямаше да забрави. Първата, две седмици след травмиращите събития в таванската стая в Уолдемър Хауз, се бе състояла в кедровата горичка до къщата на Медоу във Вашингтон, и в нея участваха не един, а двама инвалиди. Шарън отказа да започне лъчетерапия и трансплантация на костен мозък преди церемонията, и въпреки че бе приела Девлин с отворени обятия, бе тъжна и мълчалива, и често се облягаше на грижовния Ривър.

Кракът на Девлин успя да го издържи достатъчно дълго, за да остане до Медоу, докато жрицата откачалка (както я бе нарекла майка му) припяваше благословиите си и размахваше един кристал над главите на щастливата брачна двойка. За щастие, болката му помогна да изглежда сериозен, когато погледна към Грейс, безупречна в изисканата си рокля, с кацнала на главата шапка без периферия и потънали в горската пръст високи токчета на „Прада“.

И към Четири, също толкова безупречен според собствената си представа за неофициално облекло за пролетна сватба — в блейзер на „Долче и Габана“ от козя кожа и раирани поплинени панталони.

А също и към Брадли Бенджамин, облечен като истински джентълмен от Юга, разкъсван между възмущението си към другите гости — предимно артисти и западнали местни, и притеснението и обичта към една дъщеря, с която току-що се бе запознал, и от която отчаяно искаше да бъде приет.

Но костният му мозък бе съвпаднал идеално с този на Шарън по всичките шест маркера, и готовността му — не, нетърпението му — да го дари за Шарън и да й помогне да се излекува, бе създало началото на оздравителната връзка между баща и дъщеря.

На сватбата във Вашингтон бе дошла без покана една интересна двойка — висок, широкоплещест мъж с вид на италианец, хванал под ръка висока, блестяща блондинка. Девлин ги позна веднага: брат му Роберто Бартолини и съпругата му Бренди. Това бе интересна среща, и би могла да бъде доста неловка, ако не бяха сърдечността на Медоу и италианският ентусиазъм на Роберто.

Оттогава бяха започнали да се чуват по телефона от време навреме и да си гостуват, и идеята да има братя, вече не изглеждаше толкова ужасна на Девлин.

След тази първа сватба Девлин и Медоу заживяха във Вашингтон. Медоу се грижеше за художническата колония, докато бременността й напредваше. Докато пътуваше между двата бряга, Девлин беше опознал всичките й приятели, особено руснаците, които отглеждаха лозя отвъд пътя.

Шарън получи костен мозък от баща си — и едва не умря. Девлин още го побиваха тръпки, като си спомнеше изражението на Медоу в деня, когато разбра, че Шарън е излязла от болницата, за да изживее вкъщи последните си дни.

Тя бе оцеляла, но в един момент всичко бе висяло на косъм. Девлин не знаеше кое бе допринесло за добрия изход — дали раждането на Уилоу, или решимостта на Шарън да надживее Грейс.

Няколко месеца, след като Уилоу се роди, той и Медоу отпразнуваха сватбата си и кръщенето на дъщеря си в имението „Тайната градина“ — в тайната градина до водопада. И това беше, както бе обявила доволно майка му, една истинска сватба с ръкоположен методистки свещеник, Медоу — натъкмена в официална сватбена рокля, Девлин в смокинг, и гости, включително Шарън и Ривър, макар и неудобно, но подходящо за случая пременени в рокли и костюми.