Пророчеството Венеция
- Автор: Крайстер Сэм
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-158-7
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пророчеството Венеция». Краткое содержание книги:
Заплахата на абата да уведоми държавните инквизитори го смразява до мозъка на костите. Ермано и Ефран със сигурност ще бъдат арестувани като еретици и изтезавани до смърт. Самият Томазо ще бъде съден за вероотстъпничество, но може да извади късмет да се спаси.
Когато притичва до хангара и приближава водата, го обхваща паника. Моли се паметта да не го е излъгала. Не е.
Само една от лодките е изгоряла при пожара. По-малката – онази, с която всяка сутрин гребе около острова, е изтеглена встрани от пламъците от някой съобразителен монах.
Томазо я пуска във водата и се качва. Няколко други монаси изскачат от манастира и хукват надолу по склона към него. На главния вход се вижда строгият, неподвижен силует на абата.
Има отлив и монахът скоро се отдалечава от брега, оставяйки зад себе си единствените хора, с които е споделял живота си. Когато островът се превръща в смаляващо се петънце зад него, от лагуната излиза прохладен ветрец и тревогата му започва да отслабва. Ще изминат поне няколко часа, преди някой да дойде на останалия без нито една лодка остров, с малко късмет може да мине цял ден – има добра преднина. Освен, разбира се, ако експертът от Ватикана не пристигне точно днес. Тогава ще имат на разположение лодка и инквизиторите ще бъдат предупредени.
Тази мисъл отново възбужда паниката му и той се отказва от първоначалния план да спре открито при Двореца на дожите. Вместо това се насочва на запад по Големия канал. Когато пред него се открива базиликата „Санта Мария дела Салуте“, съмненията го заливат с още по-голяма сила, но той продължава да гребе задъхано. Насочва се на север, докато накрая едва не припада от южната страна на моста „Риалто“, където завързва лодката на един малък кей.
Уморен и обезводнен, бързо пресича мост след мост, улица след улица, докато намира това, което търси.
Вижда табела над един магазин за произведения на изкуството – „Гатусо“.
Томазо допира омазаното си със сажди лице в измитата витрина. Танина вдига очи от малкия пейзаж с маслени бои, който тъкмо опакова. Когато го вижда, се стряска, но бързо се овладява. Веднага след като завършва продажбата, излиза под претекст, че иска да изпрати клиента.
Приближава се до Томазо. Тя е единствената му връзка с мъжете, които вероятно са откраднали подаръка на майка му; първата брънка от верига с неясната последователност, която той се надява, че ще му помогне да намери другите плочки и сестра си. Танина затваря вратата след себе си.
– Братко?
Томазо се опитва да звучи спокойно:
– Дете мое, намираш се в голяма опасност. Абатът знае за кражбата, извършена от приятелите ти, и скоро за това ще научат и инквизиторите.
Танина е объркана:
– Не разбирам за какво говориш, братко.
– Приятелят ти и онзи Ефран влязоха с взлом в абатството и откраднаха предмета, за който говорихме вчера.
– Глупости! – възразява тя. – Ермано и Ефран не са крадци! Няма причина инквизицията да се интересува от нас.
Томазо я хваща за ръката.
– Няма време за лъжи и глупави шеги! – Оглежда се. – Снощи приятелите ти влязоха в канцеларията на абата и откраднаха сребърната плочка, която ми принадлежи.
Танина се дръпва и възкликва:
– Не! Не е вярно.
– Опасявам се, че е. Казах на абата имената на приятеля ти и помагача му, но не и твоето. Ако тръгнеш с мен, има шанс да се спасиш.
Танина поглежда назад през витрината. Дългото ѝ отсъствие е накарало Гатусо да тръгне да я търси. Тя го вижда да наднича през прозореца при щанда за опаковане.
– Братко, допускаш ужасна грешка. Снощи Ермано беше с мен. Цялата нощ. А Ефран може да е всякакъв, но не е крадец.
Томазо вижда само истина в очите ѝ, но все още е скептичен.
– Дете мое, може да си права, а може и да грешиш. Но и в двата случая трябва да тръгнеш веднага.
Танина осъзнава, че е прав. Страховитите съдии на инквизицията няма да се поколебаят да ги измъчват, дори да са невинни.
– Изчакай малко.
Тя влиза в магазина. Лицето на Лауро Гатусо издава безпокойство.
– Какво има, Танина? Какво е станало?
Тя грабва пелерината си и се опитва да измисли някакво обяснение:
– Една съседка е много болна. Добрият брат отвън се грижи за нея и тя е поискала да ме види. – Намята пелерината на раменете си. – Нали нямаш нищо против да отида? Ще се върна възможно най-скоро.
– Разбира се. Върви. И без това нямаме много работа. – Той поглежда джобния си часовник. – Трябва да отида до банката след два часа. Моля те, върни се дотогава.