Пророчеството Венеция

Том се стъписва. Този начин на изразяване е толкова егоистично двусмислен, че може да означава много неща.

– Какво имаш предвид? Все още не разбирам.

– О, мисля, че разбираш. Ти си във Венеция, преследваш духове. Духове в лагуната, призраци в църквата – заявява Бейл и се разкисква весело.

Том не може да си обясни откъде затворникът знае за местонахождението му. Може би директорът на затвора му е казал. Може би телефонният код се вижда на някакъв дисплей. Иска му се да вярва, че има разумно обяснение – всичко друго, само да не е това, което изглежда очевидно.

– Писано е пътищата ни да се кръстосат, Том. Предречено е столетия, преди да се роди вашето заченато без чукане дете Христос.

Том няма време да поправя богохулството му. Решава да говори направо:

– Спомням си една от многото ти татуировки. Нали имаш една под лявото око – нещо като сълза?

Бейл се преструва, че не е чул въпроса:

– Кажи ми, отче, мислеше ли за Бог, когато я изчука първия път? Когато напъха дебелия си член в сладката Тина, призова ли Исус?

Тръпки побиват Том. Тина? Откъде знае името ѝ? После си спомня статията в списанието и предполага, че е стигнала по някакъв начин в затвора – или по-лошо, че други вестници разпространяват историята.

– Ларс, попитах те нещо. Имаш ли татуировка на сълза?

– Знаеш, че имам. – Бейл звучи така, сякаш му е забавно. – Сега ти ми кажи нещо. Какво те надървяше, когато попският ти член търсеше влажните устни на вагината ѝ? Мислите за Бог или мислите за нейната плът и за собственото ти удоволствие?

Том запазва самообладание.

– Тази татуировка емблема на някаква банда ли е, Ларс? Другите членове на сектата ти и те ли имаха такива?

Убиецът отново игнорира въпроса му; гласът му е тих и похотлив:

– Какво изкрещя, когато почувства, че ще свършиш, отче Том? Когато трескаво изпразни всички тези години на въздържание в нея, извика ли името на своя бог, спомена ли напразно името Господне?

Том се опитва да прогони образите от съзнанието си. Устните на Тина, гърдите ѝ, ароматната ѝ кожа.

– Събуждаш ли спомените, Том? Сигурен съм, че да. – Бейл симулира страст в гласа си: – О, боже! О, шибан Исусе! Ще свърша!

Изхилва се смразяващо. Том се сопва:

– Отговори ми! Какво означава тази татуировка?

Ларс сподавя зловещия си смях. Гласът му става дълбок и по телефона звучи като ръмжене, излизащо от яма с разтопен катран:

– Не е сълза, глупако. Никога ли не си поглеждал картините ми? Никога ли не си обръщал внимание на изкуството ми? Скапан невежа!

Нервите на Том са обтегнати. Умът му започва отчаяно мисловно пътуване назад в годините, търси архивирани в паметта му картини. Неясни образи от килията на Бейл минават пред очите му – сивите чаршафи, закованото за пода легло, липсата на семейни снимки, миризмата на маслени бои, куп платна, натрупани до стоманената тоалетна чиния... но нищо друго.

– Ти си глупак, отче Том, както всички други кретени в църквите и полицейските участъци по целия свят.