Червена страна
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Първият закон #6
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-428-2
- Переводчик: Александър Ганчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Червена страна». Краткое содержание книги:
Далечна страна е земя на духове – необятно тревно море, неприветлива, прашна пустош и жарко слънце. Кой би тръгнал да я прекосява, рискувайки да остави костите си в калта, или ушите си да се полюшват на врата на някакъв проклет дивак? Оказва се – всички. Бунтовниците, оцелели след потушеното в Старикланд въстание, бягат преследвани от инквизицията. Авантюристи от всички краища на Съюза се стичат към заветните планини, където потоците изобилстват от злато. Търговци и предприемачи са загърбили сивотата на миналото и са отправили обнадеждени погледи към новите земи. Наричат ги Червена страна – дива земя, където единственият закон е този на добре наточената стомана, а грешките се плащат с кръв. Но ако знаеш прекия път и с мъничко късмет... Темпъл е човек с множество таланти, десетки професии и завидната дарба да избира винаги лекия път, а това е важно, когато целият ти живот е минал в страх и бягство. Но накъде да побегнеш, когато лекият път те е отвел до кръстопът? В миналото си Шай Саут е вървяла по преките пътища към щастието и знае, че те не водят доникъде. Остава този през Червената страна. За Лам пътят е един – този, който го отдалечава от миналото. За беда в Червена страна можеш да погребеш всичко друго – приятели и врагове, мечти и надежди – но не и миналото си.
- Какво стана?
Лам размаха небрежно ръката с липсващия пръст пред нашареното си от белези лице.
Закуската се състоеше от студена овесена каша, разлято по нея рохко яйце и сиви парчета бекон. Овесът не беше от най-пресните, а беконът най-вероятно не идваше от прасе, но бяха в донесена от далечни земи чиния с цветя и дървета на нея, изкусно изписани в златисто. Камлинг я поднесе на Шай с мазния си угоднически маниер и с такава гордост, все едно в целия Кръг на света нямаше по-изискано ястие.
- Това от кон ли е? - промърмори Шай и сръчка с вилицата едно от парчетата месо, почти убедена, че може всеки момент да се размърда и да й каже да спре да го боде.
- Радвай се, че не е от ездача.
- По пътя насам ядяхме лайна, но поне знаехме какво са, откровени лайна. А това какво е?
- Неоткровени лайна?
- На ти един Крийз! Изящни чинии от Сулджук, но само помия в тях. Мамка му, всичко е нагоре с краката... - Шай осъзна, че в помещението беше настанала пълна тишина и се чуваше само чукането на вилицата й по чинията. Косата на тила й настръхна, докато се извръщаше бавно. Шестима мъже пристъпяха едва-едва, добавяйки калните си стъпки върху мръсния под. Петима имаха вид на истински главорези, типична гледка за Крийз, и се разгръщаха бавно между масите, заемайки позиции, откъдето да държат под око цялото помещение. Вървяха с отпуснати покрай тялото ръце и с онази провлачена походка, която казваше, че са по-горе от другите, защото, първо, са повече и второ, защото всичките носят оръжие. Шестият беше съвсем друга работа. Нисък, но ужасно набит и с огромно шкембе. Копчетата на хубавия му костюм, чийто шивач явно е бил откровен оптимист по отношение на размера, бяха опънати до скъсване. Беше чернокож, с къса посивяла коса. Едното му ухо беше разтегнато около масивна златна халка, достатъчно широка да вкараш юмрука си в нея.
Изглеждаше изключително доволен от себе си, усмихваше се наред, все едно всичко беше точно така, както го искаше. Шай го намрази от пръв поглед. Най-вероятно от завист. Така де, нищо не беше както тя го искаше.
- Няма проблем - избоботи той, видимо развеселен, - продължавайте да си ядете! Щом искате да дрискате вода после! - Избухна в смях, плесна един от хората си по гърба и онзи насмалко да забоде глава в една от чиниите със закуска. Тръгна между масите, почуквайки в дъските с бастуна си с кокалена дръжка, взе да поздравява на малко име този или онзи, да стиска ръце и потупва рамене.
Без да го изпуска от поглед, Шай се извъртя настрани на стола, разкопча най-долното копче на елека и дръжката на ножа й щръкна навън. Лам продължи да яде, забол поглед в чинията си. Не вдигна глава дори когато онзи спря до тяхната маса и каза:
- Аз съм Папа Ринг.
- Досетих се - каза Шай.
- Ти си Шай Саут.
- Не е тайна.
- А ти трябва да си Лам.
- Щом трябва.
- Търси огромен северняк с мутра, накълцана като касапски дръвник, така ми казаха. - Той дръпна един стол от съседната маса. - Нещо против да седна?
- И какво, ако кажа да - каза Шай.
Папа Ринг спря на средата приведен, облегнат на бастуна си:
- Най-вероятно ще кажа, че съжалявам, но ще седна, така или иначе. Съжалявам. - Той се настани на стола. - Нямам никакви обноски, мамка му. Питай когото искаш. Никакви шибани обноски.
Шай хвърли бърз поглед наоколо. Савиан продължаваше да гледа в пода, все едно нищо не беше станало, но тя зърна под масата проблясъка от лъскаво острие. От това малко й поолекна. Такъв е Савиан, лице в лице - каменна физиономия, от която може и нищо да не изкопчиш, но зад гърба ти е успокояващо присъствие.
Точно обратното важеше за Камлинг. Домакинът им се завтече през-глава. Търкаше нервно ръце с такава сила, че Шай ги чу как съскат.
- Добре дошъл, Папа, знаеш, че винаги си добре дошъл!
- Че защо да не съм?
-Няма причина, не, никаква. - Още малко по-силно да потриеше длани Камлинг, и щяха да пламнат. - Важното е само да няма... проблеми.
- Че кой иска проблеми. Дошъл съм да си поприказвам.
- Ами, те обикновено с приказки започват.
- Ами, то всичко с приказки започва.
- Аз само се притеснявам как ще свърши, нищо повече.
- Е, как да знае това човек, без да е почнал да приказва? - обади се Лам, без да вдига поглед от чинията си.
- А, именно - каза Папа Ринг и се ухили предоволно.
- Добре тогава - каза неохотно Камлинг. - Ще искаш ли нещо за ядене?
Папа Ринг прихна:
- Предлагаш лайна вместо храна, нещо, което тези двама злочестни-ци тъкмо са на път да открият. А сега се покрий някъде.
- Виж, Папа, недей така, това е моето заведение и...
- Късметлия си, значи. - Изведнъж веселието в усмивката на Папа Ринг изчезна. - Значи, ще знаеш точно къде да се покриеш.