Лабиринтът от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #11
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-679-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът от кости». Краткое содержание книги:
В същата пещерна система сложни праисторически изображения разказват за епична битка между неандерталците и неясни чудовищни фигури. Кой е загадъчният враг, представен на древните картини, и какво означават изображенията?
Преди да намери каквито и да било отговори, изследователският екип е нападнат; в същото време на атака е подложен и център за изследване на примати край Атланта. Свързани ли са помежду си тези събития? Кой стои зад атаките? Търсенето на истината ще върне командир Грей Пиърс от Сигма Форс 50 000 години назад в миналото. Докато той и Сигма проследяват еволюцията на човешкия разум до неговия първоизточник, те ще бъдат въвлечени в катастрофална битка за бъдещето на човечеството, която обхваща цялото земно кълбо… и отвъд него.
Роланд кимна.
— Именно. Попаднах на същия термин, докато проверявах някои от твърденията на Кирхер.
— Какво е мегалитен ярд? — попита Грей, като местеше поглед между Роланд и Лена.
— През трийсетте години имало един шотландски инженер — възбудено заговори Лена. — Не му помня името…
— Александър Том — услужливо се обади Роланд.
Тя кимна и продължи забързано:
— Той проучвал мегалитите в Шотландия и Англия и забелязал, че праисторическите им създатели са разполагали гигантските си камъни според лунни или слънчеви линии. Станало му любопитно, така че направил статистически анализ на древните неолитни обекти във Великобритания и Франция и открил странна аномалия. Всички те сякаш били построени с използването на стандартна мярка за дължина.
— Мегалитен ярд — обясни Роланд. — Дължината му е същата като на жезъла в ръцете на Ева. Тази дължина се появява отново и отново в различни култури през цялата човешка история. Старата испанска вара, японската мярка шаку, газ на харапската цивилизация в древна Индия… всички те са близки по дължина с мегалитния ярд. Използвали са го дори древните минойци от Крит. Хиляда минойски фута се равняват на триста шейсет и шест мегалитни ярда.
— Пак това число — промълви Грей.
— И ако си спомням правилно — добави Лена, — площта вътре в сарсеновия пръстен на Стоунхендж е точно хиляда квадратни мегалитни ярда.
Сейчан се обърна към нея и попита:
— Откъде знаеш всички тези неща? — Беше ѝ странно, че генетик има подобни познания.
— С Мария изучавахме подобни маркери, показатели за знания, които се разпространявали глобално през палеолита. Свързано е с хипотезата ни за съществуването на малка група хора, които помогнали за Големия скок напред и повели човечеството по пътя към съвременната цивилизация.
— Като Наблюдателите, за които спомена Роланд — каза Грей. — Онези богоподобни учители от древните писания.
Сейчан се намръщи.
— Значи казваш, че това е някаква универсална мярка, използвана от различните общества и разпространявана от тези Наблюдатели?
Грей се загледа в екрана на телефона и костите на Ева, в уникалните ѝ черти, които я бележеха като хибрид между ранния човек и неандерталците.
„Нима гледам лицето на един от онези Наблюдатели?“
Накрая вдигна очи към останалите.
— Но какво е толкова важно в тази дължина? Защо тя да е ключът към света, както каза преди малко?
Лена се опита да обясни:
— Защото мегалитният ярд е изчислен по размерите на планетата… и по-точно по обиколката на Земята.
— И отец Кирхер е осъзнал това. — Роланд отвори дневника на страница с изчисления около илюстрация на земното кълбо. — Виждате, че е разделил обиколката на Земята на 366 градуса, после е разделил градусите на 60 минути, а минутите на 60 секунди. Долу можете да видите последното му изчисление, с което определя дължината на една секунда от земната обиколка.
Той потупа с пръст последното число.
— Отново същата поредица, три-шест-шест — отбеляза Грей.
Сейчан също се загледа в страницата.
— Но как тези праисторически хора са знаели обиколката на Земята и са изчислили подобно нещо?
— Най-вероятно непряко. Всичко това може да се получи с използването на най-обикновен канап, камъче и колче. — Роланд обърна на друга страница, на която беше изобразено грубо махало. — Отец Кирхер го е начертал тук, като е използвал планетата Венера като точка за позициониране.
— Роланд може и да е прав — каза Лена. — Вече знаем, че древните строители са познавали движението на звездите и много ранни култури са почитали планетата Венера. Вземете например неолитния обект Нюгрейндж в Ирландия. Строителите са разположили входа така, че Венера да се вижда отвътре в деня на зимното слънцестоене.
Грей се облегна назад.
— Значи смятате, че някой е изчислил този мегалитен ярд според обиколката на Земята и после го е въвел като универсална мярка за дължина?
— Така е смятал отец Кирхер — каза Роланд. — Той е разбрал, че костите са древни, че в тях има нещо не съвсем човешко и че артефактите, открити с останките — жезълът, идеално изваяната сфера на Луната — показват големи познания по астрономия.
— И след като разбрал това, тайно се заел да научи повече за тези хора — каза Грей.
Роланд кимна.
— Но тъй като бил благочестив човек, потърсил подкрепа и от религиозните текстове. Вярвал, че в Библията също се крият насоки за тези специални числа, за които говорим.