Лабиринтът от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #11
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-679-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът от кости». Краткое содержание книги:
В същата пещерна система сложни праисторически изображения разказват за епична битка между неандерталците и неясни чудовищни фигури. Кой е загадъчният враг, представен на древните картини, и какво означават изображенията?
Преди да намери каквито и да било отговори, изследователският екип е нападнат; в същото време на атака е подложен и център за изследване на примати край Атланта. Свързани ли са помежду си тези събития? Кой стои зад атаките? Търсенето на истината ще върне командир Грей Пиърс от Сигма Форс 50 000 години назад в миналото. Докато той и Сигма проследяват еволюцията на човешкия разум до неговия първоизточник, те ще бъдат въвлечени в катастрофална битка за бъдещето на човечеството, която обхваща цялото земно кълбо… и отвъд него.
— Както правим и ние днес — каза Лена.
— С тази разлика, че сме ги закръглили на триста и шейсет градуса — поправи я Роланд. — Но да се върнем на Луната. Има и други странности относно нашия спътник. Масата на Луната е по-малка, отколкото би следвало да се очаква; гравитационното ѝ поле има силни и слаби места; ядрото ѝ е ненормално малко. И в същото време без тази странна луна на планетата ни нямаше да има живот.
Лена се намръщи.
— Това пък защо?
— Биолозите смятат, че гравитационното въздействие на Луната, което предизвиква приливите и отливите, вероятно е помогнало на ранния живот в океаните да излезе на сушата. По-важното е, че астрофизиците знаят, че масата на Луната помага за стабилизирането на земната ос, така че да е под лек ъгъл спрямо Слънцето. Без Луната земната ос ще се клатушка повече, което би довело до екстремни амплитуди в температурата и би направило условията почти невъзможни за възникване на живот.
— Значи без Луната нямаше да ни има — каза Сейчан. — А в същото време перфектната ѝ симетрия и самото ѝ съществуване противоречат на логиката. Това ли казваш?
Роланд сви рамене и ги остави сами да си направят заключенията.
— Може би затова Нийл Армстронг се е включил в тази експедиция. Може би е преживял на лунната повърхност нещо, което го е убедило да се насочи в тази посока на проучване.
Грей се намръщи, погледна към пълната луна, надничаща през прозореца на самолета, и промърмори:
— Липсващите две минути на НАСА.
Всички погледи се обърнаха към него.
— Какви липсващи две минути? — попита Сейчан.
21:07
Грей не беше сигурен доколко да приеме твърденията на Роланд. Въпреки това озадачаващото участие на Нийл Армстронг в археологическата експедиция му напомни за друга мистерия около мисията „Аполо 11“.
— Чух история от един колега астрофизик, който работеше за НАСА — обясни той. — По време на предаваното по телевизията кацане на Луната две камери уж прегрели и това довело до две минути пълно мълчание. След това различни източници твърдяха, че НАСА потулва нещо, което Армстронг и другите астронавти видели при кацането. Това бе потвърдено по-късно от пенсиониран специалист по комуникациите от НАСА, който признал, че всичко било нагласено нарочно, за да се скрие нещо, открито на лунната повърхност.
— Какво? — попита Лена. — Извънземни ли?
— Това е една от теориите. — Грей се обърна към Роланд. — Други обаче смятат, че са прикрили някаква загадка, свързана със самата Луна.
— Може и да са прави — рече Роланд. — Отец Кирхер със сигурност е бил убеден, че около Луната има нещо чудно. Посветил е страници и страници от дневника си на разглеждане на тази възможност.
— Какво друго научи? — попита Грей.
— Повечето писания са върху странните симетрии между Земята и Луната. Например, можете ли да познаете колко пъти Луната обикаля около Земята за десет хиляди дни?
Никой не си направи труда да отговаря.
— Триста шейсет и шест — каза той. — И това число е важно в много други отношения. Може направо да се приеме за фундаментален код за нашата планета. И това е било известно много по-отдавна, отколкото си представяте.
— Колко отдавна? — попита Грей.
— Помните ли онзи жезъл, който видяхме при костите на Ева? — Роланд извади телефона си и зареди снимката на Лена, на която се виждаше жезълът от слонова кост, стиснат от пръстите на скелета. — Почитаемият отец го нарекъл de Costa Eve, или Реброто на Ева. И ако се вгледате внимателно, можете да различите малките деления, нанесени по дължината му.
Той увеличи изображението и пусна телефона да обиколи през групата.
— Какво имаш предвид? — попита Грей.
— Маркиран е така, защото е древен измервателен инструмент.
— За измерване на какво? — попита Сейчан.
— На всичко. Това може да е ключът към нашия свят.
Изгубилият търпение Грей го изгледа, но Роланд продължи упорито:
— Докато бяхме в параклиса в Италия, измерих дължината на жезъла — каза той. — Дълъг е осемдесет и три сантиметра.
Грей сви рамене.
— Малко по-малък от метър или ярд.
— Да, но…
— Боже мой! — възкликна Лена и всички се обърнаха към нея. — Дължината! Знам накъде биеш. Не става дума за обикновения ярд, който се използва днес. Това е мегалитен ярд.