Лабиринтът от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #11
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-679-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът от кости». Краткое содержание книги:
В същата пещерна система сложни праисторически изображения разказват за епична битка между неандерталците и неясни чудовищни фигури. Кой е загадъчният враг, представен на древните картини, и какво означават изображенията?
Преди да намери каквито и да било отговори, изследователският екип е нападнат; в същото време на атака е подложен и център за изследване на примати край Атланта. Свързани ли са помежду си тези събития? Кой стои зад атаките? Търсенето на истината ще върне командир Грей Пиърс от Сигма Форс 50 000 години назад в миналото. Докато той и Сигма проследяват еволюцията на човешкия разум до неговия първоизточник, те ще бъдат въвлечени в катастрофална битка за бъдещето на човечеството, която обхваща цялото земно кълбо… и отвъд него.
Роланд взе дневника.
— Оказва се, че в първия стих на Битие са скрити не само звездните числа, но и математически важното число пи.
Грей се пресегна и взе книгата. Отвори я на страницата с илюстрацията на Земята и потупа с пръст последното изчисление: 36,6 Costa Eve.
— Както сам каза, това число се закръгля на трийсет и седем. Число, което — ако си прав — свързва Слънцето, Луната и Земята с точността на швейцарски часовникар.
Лена видимо пребледня.
— Може да не е свързано само със звезди.
Всички се обърнаха към нея.
— Същото число е скрито в генетичния ни код.
21:12
Лена се боеше да отвори тази тема. Веднага щом бе чула за значението на числото 37, си бе спомнила нещо, което бе чела в едно научно списание от 2014 г. Макар да ѝ се искаше да нарече статията статистическа аномалия, сега започваше да се колебае.
Роланд впери поглед в нея.
— Какво имаш предвид?
— Почти всички живи организми на планетата използват ДНК като кодиращ материал, но има и код в кода, който не подлежи на мутации и промяна. Това е строгият набор правила, които определят как ДНК произвежда белтъци. Неотдавна един биолог и един математик откриха серия съвършени симетрии, скрити в този код. Модел, който се основава на производни на едно-единствено просто число.
— Нека позная — каза Грей. — Трийсет и седем?
Лена кимна.
— Да. Помня един пример от статията. Атомната маса на всичките двайсет аминокиселини, изграждащи телата ни, е производна на трийсет и седем. — Лена поклати глава. — Вероятността това да е чисто съвпадение е едно на децилион, което е единица с трийсет и три нули.
— Иначе казано, нищожна — заключи Сейчан.
Роланд се намръщи.
— Не е нужно дори да гледате на микроскопично ниво, за да видите тази връзка в биологията. Достатъчно е само да вземем нормалната температура на човешкото тяло. — Той погледна останалите. — Трийсет и седем градуса по Целзий.
В салона се възцари тишина.
Накрая Грей заговори с приглушен глас:
— Ако всичко това е вярно, говорим за едно число, което определя всичко. Което свързва нашата ДНК и телата ни със самото движение на Слънцето, Луната и Земята.
— Но какво означава всичко това? — попита Сейчан.
Грей поклати глава. Беше на тъмно, както и всички останали.
— Ако съществуват някакви отговори, ще ги намерим тук — каза Роланд.
Свещеникът отново прелисти дневника на Кирхер и се върна на изображението, което им беше показал по-рано — частта от Южна Америка с лабиринта, нарисуван върху подземно езеро. Кирхер смятал, че там се намирала древната Атлантида. Лена си припомни историята на района и намеците за изгубен град под планините, място на невъобразими богатства и древни библиотеки с книги от метал и кристал.
„Възможно ли е наистина да съществува подобно място?“
Сейчан повтори като ехо мисълта ѝ:
— Защо си толкова сигурен във всичко това?
Роланд посочи дневника.
— Вижте накъде сме тръгнали. Вижте географската ширина, отбелязана на картата.
Грей се наведе и прочете координатите на глас.
— Три и шейсет и шест.
Роланд се усмихна.
— Някой ще заяви ли, че е случайно съвпадение?
— Сложете коланите — обади се пилотът. — Започваме спускане към Куенка.
Лена се обърна и погледна през прозореца. Тъмната гора пред тях се сменяше с ярко осветени домове. Тя отново се загледа към ширналата се джунгла и заострените върхове в далечината. Някъде там може би ги чакаше най-голямото откритие в историята на човечеството.
Въпреки това на част от нея ѝ се искаше самолетът да направи вираж и да полети в друга посока след цялото кръвопролитие, което ги беше довело тук. Това ѝ напомни, че Мария продължава да е в опасност.
Лена погледна към Луната — загадката, увиснала в нощното небе. Спомни си първия коментар на Роланд как Луната закрива идеално слънчевия диск при пълно затъмнение. Това бе симетрия на орбитални движения и размери на небесни тела, които противоречаха на здравия разум. И въпреки това Луната си беше там от хилядолетия и предлагаше това чудо на всеки, който се осмели да гледа и да се пита.
Спомни си и коментара на Грей как всичко това — Слънцето, Луната и Земята — сякаш е проектирано от швейцарски часовникар.
Споходи я смразяваща мисъл.
„Ако е така, кой е този часовникар?“
Самолетът леко се разтресе, когато колесниците се спуснаха.