Лабиринтът от кости
- Автор: Чайковски Джим
- Серия: sigma force #11
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-679-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лабиринтът от кости». Краткое содержание книги:
В същата пещерна система сложни праисторически изображения разказват за епична битка между неандерталците и неясни чудовищни фигури. Кой е загадъчният враг, представен на древните картини, и какво означават изображенията?
Преди да намери каквито и да било отговори, изследователският екип е нападнат; в същото време на атака е подложен и център за изследване на примати край Атланта. Свързани ли са помежду си тези събития? Кой стои зад атаките? Търсенето на истината ще върне командир Грей Пиърс от Сигма Форс 50 000 години назад в миналото. Докато той и Сигма проследяват еволюцията на човешкия разум до неговия първоизточник, те ще бъдат въвлечени в катастрофална битка за бъдещето на човечеството, която обхваща цялото земно кълбо… и отвъд него.
Лена прелисти книгата и спря на други снимки.
— Още по-странното е, че местните му донесли яки като стомана медни зъбни колела и странни месингови тръби без следи от винторез. Все примери на металургия много над възможностите на племената от района.
Грей взе книгата и разгледа снимките на колекцията на отец Креспи. Голяма част от нея се състоеше от златни плочки и свитъци, върху които бе изобразен калейдоскоп от астрологични фигури, пирамиди и божества. На една златна плочка дори имаше човешка фигура, пишеща с перо.
Той поклати глава.
— Със сигурност част от тези неща са фалшификати.
Лена сви рамене.
— Отец Креспи също го признава и е смятал, че с времето местните може да са изработили някои от даровете, за да му угодят. Но дори той можел да отдели фалшификатите от истинските неща. Така де, защо им е било да жертват толкова много злато само за да излъжат един стар свещеник?
Като доказателство тя отвори на една страница и му показа еднометров златен крокодил с големи рубини вместо очи. Сигурно струваше цяло състояние и определено не бе нещо, което местните биха могли да изработят с простите си ковашки техники.
— Какво е станало с колекцията на отец Креспи? — попита Грей.
— Това само по себе си е загадка. След смъртта му през 1982 година колекцията бързо се пръснала. По-голямата част от нея се озовала заключена в музейни хранилища по заповед на еквадорското правителство. Можела да се види единствено със специално разрешение. Други предмети се озовали в еквадорската военна база Каямбе дълбоко в джунглата.
„Военна база?“
Лена погледна към дъното на салона.
— А според Роланд има слухове, че някои ключови артефакти били пратени във Ватикана.
Грей се облегна назад.
— Ако това е вярно, отец Кирхер май не е бил единственият католически свещеник, опитвал се да пази тайни.
„Но какво са се опитвали да скрият?“
— За повече отговори ще трябва да открием пещерната система, отбелязана с лабиринт на картата на Кирхер — каза Лена.
Сейчан заговори от другата страна на пътеката, закрила очите си с ръка. Явно се беше преструвала на заспала, докато двамата с Лена бяха разговаряли, и бе подслушала разговора им.
— Всичко това ми прилича на народни приказки, слухове и мечти за съкровища.
— Може и да не са — рече Грей.
Сейчан свали ръката си, обърна се към него и повдигна съмнително вежда.
Докато останалите бяха проучвали различни парченца от пъзела, Грей бе прекарал последните няколко часа в проучване на вероятността в тукашните джунгли да съществува изгубен град.
— Добре документирано е — рече той, — че в този район на Андите наистина съществува огромна пещерна система, заемаща незнайно каква площ. Големи части от нея са били фотографирани и картографирани от британско-еквадорски изследователски екип през 1976 година.
— Воден от Нийл Армстронг — обади се Лена.
— Той бил почетен водач на експедицията. Макар да не открила никакъв изгубен град, групата попаднала на останките на стара гробница в пещерите и идентифицирала стотици нови видове растения, прилепи и пеперуди.
Сейчан завъртя очи.
— Но въпреки това не са намерили никакъв изгубен град, както сам каза. И както аз казах, това са просто приказки и измислици.
— Не съм толкова сигурен. В района съществува упорита легенда за тайни пещери, в които се пази огромна библиотека от метални книги и кристални плочи. Според сведенията на някой си Петронио Харамило един местен индианец шуар го завел до тези пещери, когато бил тийнейджър. Това станало през 1946 година. След това той в продължение на десетилетия държал местонахождението на пещерите в тайна, защото се страхувал, че могат да бъдат ограбени. Накрая се съгласил да отведе неколцина души до мястото, но само при условие, че Нийл Армстронг също ще участва. И през 1998 година, само седмица преди планираното пътуване, бил убит.
Лена трепна.
— Убит?
— Някои смятат, че са искали да му затворят устата. Други, че е бил убит, докато някой се е опитвал да изтръгне тайните му. Така или иначе, информацията за местонахождението умряла с него.
Лена взе книгата от масата.
— Мислиш ли, че колекцията на отец Креспи може да е дошла от същото място?
— Възможно е. От него или може би от тунелите, водещи към изгубената библиотека.
Сейчан се протегна на креслото си.
— И защо убитият е настоявал Нийл Армстронг да участва в тази нова експедиция?