Енерган 22 (Роман за едно фантастично приключение)
- Автор: Оливер Хаим
- Язык: болгарский
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Енерган 22 (Роман за едно фантастично приключение)». Краткое содержание книги:
Засегна ли се Агвила от тия думи? Той язвително изрече:
— Тази червенокоса фурия не се нуждае от охрана. А бавачка би могла самата тя да бъде на тебе и на хлапаци като тебе.
Анди се подсмихна не без предизвикателна двусмисленост:
— Нямам нищо против такава бавачка… Да ме люлее на скута си, да ми пее приспивни песни, да ме милва…
Агвила настръхна. Въздухът се наелектризира. Двамата братя стояха един срещу друг, наежени, стиснали юмруци, готови да се сборичкат, този път не за футболна топка. Големият брат прецеди през зъби:
— Искам да ти припомня, че ти бе този, който настоя да я поканим, за да я чуем. „Ръководителка на интересно обществено течение…“ и прочее и прочее…
Малкият брат пренебрежително махна с ръка:
— Ах, какво ще се разправяме по-нататък! Тя е тук и точка. Претърси ли я поне внимателно?
Лицето на Агвила пламна.
— Да — каза той. В гласа му имаше издайнически хрипове. — Претърсих я. Не носи картечница, не крие динамит, няма ками и даже пиличка за маникюр.
Спомних си как там, в подемника, който ни бе свалил под земята, той я бе опипал от глава до пети и накрая — целунал.
През време на целия този остър и неприятен диалог между братята, доктор Маяпан не сваляше изпитателния си поглед от Агвила. А като видя предателската червенина върху лицето му, се понамръщи.
— Агвила, сине — рече той, — ето какво ще направим сега. Ще изслушаме нашата гостенка и веднага ще я върнем горе.
Червенината по лицето на Агвила стана аленовиолетова и се разля към ушите и врата. Беше смешен. Беше за съжаление.
— Както тя самата реши — промърмори той. — Тя се нуждае от почивка. Цяла нощ е пътувала… Нали тъй, Искров? — Той търсеше помощ от мен! — Все пак тя е жена…
— Която вдига във въздуха танкери със стотици моряци на борда — добави злобно Анди.
— Тя не е убиец! — отсече Агвила. — Тя е ръката на Немезида22, като нас.
Тогава малкият брат положи покровителствено ръце върху раменете на големия брат и впи очи в неговите очи:
— Да не би великият толтекски вожд Белия Орел да е хлътнал по тази гуапа роха?
Големият брат грубо свали ръцете му:
— Остави ме на мира!
— Ти си длъжен да отговориш!
— Не! Това е моя лична работа.
— Не, Орльо, това не е само твоя лична работа. Поне засега. И поне тук. Помниш ли клетвата? „Всички сили за енергана, целият живот за възмездието“. А след това, Орльо, след това аз ще танцувам на твоята сватба… защото жадувам да стана чичо.
Тия думи изкараха Агвила от крехкото равновесие, в което още се държеше.
— А ти не разбираш ли — развика се той сприхаво, — че тя е дошла тук с предложение за сътрудничество? Динамитеросите са мощна организация и една подкрепа от тяхна страна може да се окаже решаваща за нас… Теди, ти си бил при тях… — за първи път се обръщаше към мен на „ти“: той не беше на себе си, — видял си нещо там, разговарял си с Ел Капитан, разкажи!
Разказах. За хеликоптера. За секретните летища. За лагера в планината. За сакатия и наркотизиран Ел Капитан. Разказах и за тренировките в котловината, за парашутите и за кървавата каша върху гранитния зид. И обясних, че те усилено се готвят за голяма операция срещу Съюзническите сили.
— Но какво всъщност гонят те в настоящия момент? — попита Анди.
— Предполагам, че това ще ви обясни Червената Олга. Нали за това е дошла… Но доколкото успях да си изясня, те искат да се възползуват от създалото се политическо положение, за да свалят Княза и унищожат Мак Харис.
— А от своя страна Мак Харис моли да отложим екзекуцията му, нали? — попита мрачно доктор Маяпан, като се обърна към мен.
— Да, в това по същество се състои неговата молба — казах.
— Това и очаквахме…
— Той предлага да спрете разпространението на енергана за известно време. Докато съюзническите сили се изтеглят. Той счита, че само енерганът е причината за интервенцията. Според него Съюзниците се опасяват, че енерганът е в състояние да предизвика всенародно надигане, откъсване на Веспучия от Пакта и присъединяване към Острова или поне към неговата политическа система.
Анди скочи от стола:
— Глупости, глупости и глупости! — заговори той бързо, блъскайки юмруци един в друг. — Енерганът може всичко друго, само не да предизвиква народни въстания. Народното въстание се подхранва от други енергетични сокове. Енерганът служи само като повод за интервенцията, това е истината! И в този пункт Мак Харис е безусловно прав.
Той млъкна. Бе изрекъл една мисъл, която трябваше да бъде усвоена както от него, така и от другите. И продължи, вече напълно убеден в становището си:
22
Древногръцка богиня на отмъщението.