Малка звезда
- Автор: Линдквист Йон Айвиде
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стела Джелепова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Малка звезда». Краткое содержание книги:
Беше рисковано. Макс Хансен дори не би си го помислил, ако не беше планът му: Вземи парите и бягай. Можеше да изкара яки пачки от тая работа, преди да бъде установено, че той няма право на това. Обикновено всички приемаха за даденост, че документите са наред.
— Окей — кимна той, — ще действаме така.
Каза го, все едно е напълно нормално между артиста и агента да няма договор.
И така, Макс Хансен си прибра документа, въздържа се да не си потърка ожулената длан и скицира набързо как ще протече бъдещата им работа. Най-голямата спънка беше, че Тура отказваше да прави каквото и да било, ако Тереса не я придружава, тоест щеше да му се наложи да ангажира студио през уикенда. Надяваше се дразнещата симбиоза между момичетата с времето да приключи; Тура беше твърде талантлива, за да влачи на каишка този трол. Но засега той трябваше да се примири.
Всякаква комуникация щеше да става по мейл; той нямаше нищо против. И без това предпочиташе да си спести главоболията да се обяснява пред някой родител или брат какви ги върши.
След като се разделиха, Макс Хансен дълго седя, втренчен в празното пространство. След това извади Робан, притисна го към устните си и прошепна:
— Добра работа, приятелче.
Един сервитьор дойде да попита ще има ли още нещо и Макс поръча малка бутилка шампанско. Тоест пенливо вино. Същата работа на половин цена. Това му беше по вкуса.
На следващия уикенд записаха демото в едно студио на Йотгатан. През седмицата Терез, Тереса и Макс Хансен размениха безброй мейли. Подготвиха първоначален запис на песента „Лети“, а за кавъра се спряха на „Thank You for the Music“ на АББА.
Тереса се чувстваше малка и изоставена в звукоизолираното подземно помещение. Не знаеше какво е обяснил Макс Хансен на техниците и продуцента, но очевидно всички я гледаха като нахален придатък, който някак трябва да се изтърпи.
Това отчасти се дължеше на Терез. Дори когато трябваше да влезе в кабинката за проба, искаше компания и отказа да пее иначе. Наредиха на Тереса да не издава нито звук. Да не шуми, да не шава, да не диша. Изобщо да не съществува.
Терез беше запозната с техниката със слушалки и микрофон от домашните си записи и доколкото можеше да прецени Тереса, се справи перфектно още от първия опит. Заповедта да не диша шумно се оказа съвсем ненужна, тъй като и без друго през по-голямата част от времето Тереса бе затаила дъх.
Гласът на продуцента прогърмя от високоговорителя — наставляваше Терез да набляга повече на еди-коя си фраза, да е по-сдържана в първия куплет и тем подобни. Терез се подчини и след още два опита продуцентът остана доволен.
За около час завършиха суровия микс. Това със „суровия микс“ Тереса не можеше да го схване. Вече си звучеше както по радиото; дори при първите думи ръцете ѝ настръхнаха и тя си помисли: Това е моята песен. Аз я написах.
Чули резултата, изглежда и хората от студиото осъзнаха същото и започнаха да я гледат малко по-благосклонно. Едно двайсетинагодишно момче даже се обърна към нея:
— Хубав текст, между другото.
Тереса сведе очи и поруменя. Знаеше как да се справя с гаднярите, но с любезността и похвалите беше далеч по-трудно.
Песента продължи и макар да звучеше много повече като истинско парче отколкото преди, на Тереса ѝ се стори, че нещо липсва; нещо от простичката версия, записана в Сведмюра, липсваше. Животът ѝ да зависеше, не можеше да определи какво точно, а и не смееше да каже нищо, понеже знаеше как ще се отнесат. Пък и вероятно те си знаеха какво да правят.
След това се заеха с „Thank You for the Music“ и когато Терез изпя последния стих: „For giving it to me…“ всички в студиото останаха със зяпнали усти. После продуцентът бързо изключи микрофона, за да не се чуят при Терез и Тереса спонтанните аплодисменти.
Макс Хансен беше доволен; успехът им бил „в кърпа вързан“. Тереса попита дали могат да им запишат диск със суровия микс, той отвърна, че е невъзможно, тъй като не можел да рискува да се разпространи, преди да е дошъл моментът. Най-добре било те да изтрият и домашната версия, за да не се стигне до нежелано изтичане. Тереса кимна:
— Добре — без дори и да си помисля да се подчини.
Макс Хансен подаде на Терез банкнота от петстотин крони. Щял да се свърже с тях — веднага щом нещата се задвижат.
След все пак тихата и спокойна обстановка в студиото се оказа истински шок да излязат на Йотгатан, претъпкана с пешеходци, тръгнали на неделна разходка или покупки. Тереса вдишваше дълбоко студения въздух и се мъчеше да си прочисти мозъка. Изведнъж усети как една ръка я стисва за рамото, мерна с периферното зрение някакво движение и се завъртя точно навреме, за да подхване олюляващата се Терез.