Трубадур
- Автор: Стефанов Стефан Д.
- Серия: Колекция "Дракус" #10
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: GAIANA Book&Art Studio
- ISBN: 978-954-8633-75-8
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Трубадур». Краткое содержание книги:
Добрите намерения водят в Ада — и точно по този път е тръгнал Трубадур — мъж без минало и без бъдеще. Една погрешна дума — незачитане на местното табу в затънтен български край, го захвърля в смъртоносно приключение. Ако си изпратил любимата си в Отвъдното, сам трябва да я върнеш. И да, не го ли сториш, ще загинеш до седем дни.
Предстои му да премине границите на познатото, да се научи да вярва на очите си, а не на здравия разум, и да си припомни как се оцелява. Защото злото дебне отвсякъде — както по претъпканите градски улици, така и в забравените от бога диви гори.
Отчаяните действия да запази доброто у себе си го тласкат към нови и нови деяния, които постигат точно обратното, защото кръвта вода не става. И докато съдбата вади скелети от гардероба, за да тормози гузната му съвест, на пътя му се изпречват нови врагове, които нехаят за сложната му ситуация. Така, на ръба на лудостта, той узнава нещо, звучащо тъй лесно и просто — за да стигне до Ада, все пак трябва да умре.
Грим се смееше с глас на шегите на Сабрина, двамата пиеха от чашите си с кръстосани ръце и въобще — приличаха на мъж и жена, между които преминава онази особена искра. Той дори ѝ изпя някаква средновековна песен, акомпанирайки си на въображаема китара. Гласът му беше много по-плътен и мелодичен от моя, глас на изпълнител. Може би галех струните по-умело от него, но никога нямаше да ми се отдаде да пея толкова добре. Не можехме да го скрием — надеждата, че сме на прав път, ни бе изпълнила с увереност и ние отново бяхме пълнокръвни и цветни хора, а не просто изгубени в Долната земя скитащи сенки.
Аз самият бях почнал да понасям по-леко присъствието на дребничката гимнастичка и вече дори не я режех, докато ми дърдори разни неща. Смехът ѝ се оказа звънък и приятен за ухото, а аз винаги съм харесвал това у жените, които го имат. Сигурно под влиянието на виното, тя се нае да ни демонстрира сложни йога пози. Някои от тях изглеждаха направо невъзможни, сякаш невидима сила бе разкъсала тялото ѝ на части и после го бе подредила по нов начин. Аз възторжено я аплодирах, а Гримелор дори се опита да пресъздаде едно от движенията и си удари главата в масата, което стана повод за още смях.
Постепенно певицата я налегна умора, тя се отпусна назад в прегръдките на Гримелор и затвори очи. Той погали косите ѝ, след това остави чашата си, кимна ни и вдигна Сабрина на ръце, все едно бе дете.
— Може би е време да поспим — рече той. — Лека нощ.
Високият чернокос мъж излезе от стаята и понесе унасящата се в сън певица към съседното помещение. Ние с Надя останахме седнали на дивана.
Изведнъж само двамата, вече не ни беше смешно. Мълчахме и не знаехме какво да си кажем. Тогава Надя стана, духна свещите една по една и се върна при мен в мрака. Сложи длани на раменете ми и седна в скута ми. Усетих топлия ѝ дъх, а след това и устните, които срещнаха моите. Трябваше и този път да я отблъсна, защото знаех, че всяка целувка през живота ми бе жестоко наказвана. В главата ми се бе загнездила Лемет с нейната прозрачна роба и наистина я желаех. В мен се притискаше обаче истинско и също красиво женско тяло, влажни и топли целувки обсипваха врата ми. Не биваше да си го позволявам, но го сторих — пръстите ми напипаха малките ѝ гърди под потника, издърпаха презрамките и позволиха на зърната ѝ да се вирнат настръхнали срещу мен. За останалото всеки може да се досети.
Тя се бе отпуснала върху мен и като че ли дремеше. Аз все така си седях, с ръце върху голото ѝ дупе. Не съжалявах за нито една секунда — сексът си беше секс отвсякъде. По челото ми се стичаше капка пот, но не исках да вдигам ръцете си, за да я забърша — така си им беше добре.
Изведнъж чух стъпки и вратата се отвори с трясък. В стаята нахлуха Лемет и Кханел, следвани от Герго. Мъжете носеха свещници. Очите на Лемет се разтвориха широко, щом ни видя, а устните ѝ се свиха.
— Ето, Ваше Величество, ето го истинският Трубадур! — извика белобрадият унгарец. — Кълнеше се, че ви желае, немееше пред красотата ви, поднесе ви цветя — и щом остана извън взора ви, се нахвърли на първата срещната!
— Ваше Вели… — започнах аз, но тя ме прекъсна с пронизителен вик:
— Млъкни!
Бе свила юмруци и кокалчетата на пръстите ѝ побеляваха. Дъхът ѝ се учести, ноздрите ѝ започнаха да се разтварят по-широко с всяко вдишване. Тя удари с юмрук по вратата и ударът изкънтя из притихналите коридори.
— Лъжец, всички сте просто лъжци! — изрече Лемет, задъхвайки се. — Бях повярвала, че сте различни!
— Ваше Величество, мога да обясня… — опитах отново аз, но тя вдигна ръка, за да ме скрие от очите си с длан и извърна лице.
— Не биваше да изневерявам на себе си! — рече Лемет, без да се обръща към никого от нас. — Кханел, доведете ми певицата. Със сладкия си глас тя заслужи вниманието ми.
Аз избутах ошашавената Надя на дивана до мен и се изправих, придърпвайки панталоните си. Уви, ако уменията ми да си създавам дрехи не бяха изчезнали в двореца, щеше да стане далеч по-бързо и лесно. Кханел понечи да застане между мен и Кралицата, но аз го изгледах с насмешка.
— Мислиш ли, че имаш някакви шансове? — попитах го и вдигнах един от кинжалите пред очите си.
— Остави го, Кханел — рече Кралицата и сложи ръка на рамото му. — Докато силата ми е с теб, той не ще успее да те нарани. Не си струва риска. Върви за певицата. Искам я сега!
Кханел изръмжа и се отдръпна.