Полет 6
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-769-038-8
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Полет 6». Краткое содержание книги:
Но разгневените пътници не знаят, че ги грози смъртна опасност. Загубата на радиовръзка, както и редица сигнали от тайните служби водят централите на НАТО и ЦРУ до заключението, че самолетът е отвлечен от терористи, които се готвят да нанесат удар по европейска столица. След атаките срещу Световния търговски център светът е нащрек. Президентът на САЩ е готов да нареди свалянето на пътническия самолет, изтребителите са във въздуха… Животът на 350 души виси на косъм.
Изумително напрежение, запомнящи се характери, поглед отвътре към света на разузнаването…
Тя си пое дълбоко въздух няколко пъти, като се чудеше защо цветовете около нея изведнъж станаха толкова ярки. После бутна маската встрани.
— Капитане, тук е Джени Бретсън, от екипажа ви.
— О, стюардеса от моя екипаж? Чух съобщението ти, Бретсън. Ти си уволнена. Чувала ли си термина „бунт“?
— Командире, трябва да възстановите налягането. Те знаят какво правите и ако не престанете, тази тълпа ще се качи при вас и няма нищо, с което да ги спра.
— Всеки, който започне да блъска по вратата на пилотската кабина, ще получи куршум в гърдите. Това им кажи.
Тя пренебрегна заплахата.
— Ще убиете някои от пътниците, капитане. Тук долу вече започнаха да припадат. Не можете да направите това.
— Разбира се, че мога, по дяволите! — отсече той.
Тя отново се задъха. В салона ставаше все по-студено, докато Джени се опитваше да измисли какво да му възрази, за да го убеди. Тя усети как гневът нараства в нея и гласът й изведнъж стана страшен, когато почти изкрещя в микрофона:
— Чуй ме, по дяволите! Опитвам се да овладея положението тук долу!
Струпаните около нея пътници леко се отдръпнаха, стреснати от яростта в думите й. Тя отново усети вълна от замайване, когато се принуди да заговори с нормален тон:
— Капитане, моля ви! Правя всичко възможно, но губя контрол върху тези хора, а те ще се качат при вас, ако не ги слушате. Трябва да знаете и още нещо.
— И какво е то? — изсумтя Фил в отговор.
— На борда има друг пилот на „Боинг“, който е готов да ви замени, ако не ги чуете.
Тя чу многозначително изщракване от другата страна на линията и в същия момент осъзна внезапната тишина около себе си.
— Намерила си друг пилот? — попита невярващо Брайън. — Кой е той?
Тя вдигна очи, като се чудеше какво да отговори, но в същия момент Робърт Макнотън пристъпи в кухненското помещение, като носеше кислородната бутилка и маската.
— Опасявам се, че става въпрос за мен — каза той. — И ако се съди по хората, които припадат навсякъде около нас, бих казал, че не разполагаме с много време.
Брайън погледна Макнотън, който отново си пое дълбоко кислород от бутилката и я подаде на Джени.
— Височината в салона сигурно е вече над 6000 метра. Тя казва, че над 8400 метра с нас е свършено.
— Вярно е — потвърди Робърт. — Да тръгваме.
Брайън бързо погледна към Джени.
— Имаш ли ключ от пилотската кабина?
Тя поклати глава.
— Вече не. След Световния търговски център се свърши с ключовете. Трябва той да те пусне и отпечатъкът от ръката ти трябва да бъде разпознат от… едно нещо там горе.
— Тогава ще я разбием, независимо колко време ще ни отнеме. Веднага щом се уверим, че няма пистолет. — Брайън кимна към Макнотън. — Влизаш ти, сядаш в дясното кресло и оправяш нещата, докато ние извлечем този задник от лявото.
— Склонен съм да се съглася — отвърна Робърт.
— Това е лудост! — възкликна Джени, като местеше поглед от единия към другия. — Представете си, че изключи автопилота, когато влезете? Какво ще правите тогава?
— В такъв случай — каза Робърт Макнотън — ще имам само няколко секунди на разположение.
— Ние и сега имаме броени секунди — каза Брайън. — Всички други да останат тук.
Той се обърна и бързо пое към стълбището, като вземаше по две стъпала наведнъж. Робърт Макнотън го следваше, а Джени се стараеше да не изостава. Двама от останалите мъже тръгнаха след тях, но забавиха ход; единият седна на най-долното стъпало, за да си поеме дъх, а другият просто се люшна напред и падна в безсъзнание на пода. Брайън достигна най-горното стъпало и се обърна, като с изумление видя Робърт Макнотън спрял по средата на пътя.
— Кислородът! — извика Брайън, като направи знак на по-възрастния мъж да си сложи маската и да включи бутилката. — Сложи си маската!
Макнотън изглеждаше все по-объркан, а дясната му ръка безцелно местеше маската напред-назад пред лицето му.
Джени се приближи зад гърба му.
— Аз… ще го направя — каза тя и дръпна уреда от ръката му.
Включи регулатора и дълбоко си пое въздух няколко пъти, преди да постави маската на лицето му. Брайън видя как Макнотън бавно се съвзема и протяга ръка към Джени, за да я издърпа нагоре. Сърцето му заби учестено, когато осъзна, че почти нямаха време. Той достигна вратата на пилотската кабина и силно замахна със стоманената кислородна бутилка, за да я стовари върху дръжката на вратата. Тя не помръдна, но той чу стреснати гласове отвътре и се наведе встрани, като почти очакваше куршумите да разкъсат металната повърхност.