Полет 6
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-769-038-8
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Полет 6». Краткое содержание книги:
Но разгневените пътници не знаят, че ги грози смъртна опасност. Загубата на радиовръзка, както и редица сигнали от тайните служби водят централите на НАТО и ЦРУ до заключението, че самолетът е отвлечен от терористи, които се готвят да нанесат удар по европейска столица. След атаките срещу Световния търговски център светът е нащрек. Президентът на САЩ е готов да нареди свалянето на пътническия самолет, изтребителите са във въздуха… Животът на 350 души виси на косъм.
Изумително напрежение, запомнящи се характери, поглед отвътре към света на разузнаването…
Нищо.
Той отново блъсна дръжката с бутилката. Никакъв ефект. Въпреки усилията му нямаше дори вдлъбнатина.
Големият самолет внезапно подскочи и се завъртя наляво, а движението хвърли Брайън в противоположната посока. Той се блъсна във вратата на тоалетната и падна на пода. Погледна назад навреме, за да види как Джени се хвана за нещо. Завъртането продължаваше и боингът се накланяше все по-наляво.
Робърт беше изгубил опора още преди да достигне малкия коридор, който водеше към пилотската кабина. Брайън видя като в забавен кадър как размахва ръце във въздуха и се накланя наляво, преди да се блъсне с глава в стената. Кислородната бутилка се изтърколи встрани, а маската се откачи от лицето му.
Джени се плъзна към Макнотън, напипа кислородната маска и си я сложи.
Отвъд прозорците на боинга нямаше нищо освен мрак, но на Брайън му се стори, че се обръщат надолу с главата. Въпреки това Джени и Робърт Макнотън останаха на пода, докато въртенето продължаваше. Тя се опита да го събуди, като го разтърсваше, но без резултат. После обърна към Брайън, като клатеше глава. Махна маската от лицето си, за да извика:
— Припадна! Няма кой да пилотира!
Радиоуредбата се включи и гласът на командира отекна в помещението.
Добре… по дяволите… който и да блъска по вратата на пилотската кабина, разберете, че ще правя толкова резки маневри, колкото е необходимо, за да не ви позволя да влезете… а ако отново трябва да обърна самолета, той може да се разцепи… и всички ще умрем. Никой няма да влезе в тази кабина, затова се отдръпнете! Разбрахте ли ме? Вече прекалихте! Логан, това се отнася до теб и всички, които са навън.
Брайън усети, че заспива, което не беше логично. Беше си сложил маската и дишаше чист кислород, но умът му беше замъглен, а и Джени не се справяше по-добре на пет метра от него. Той отново замахна с бутилката към вратата въпреки предупреждението, но бутилката беше станала ненормално тежка и той случайно погледна към малкия циферблат, като с почти хладно любопитство се почуди защо стрелката вече е на червено.
Опита се да диша по-дълбоко. Кислородът продължаваше да идва, но не беше достатъчен и той потрепери от внезапна ледена тръпка по гърба си. Не можеше да се съсредоточи, но това сякаш нямаше значение. Какво се опитваше да направи?
„Пилотската кабина! Да, трябва да… вляза!“ — помисли си той.
Това беше целта му, но му беше трудно да формулира думите в съзнанието си. Имаше нещо за някаква бутилка, но беше забравил какво. Брайън се отпусна на пода и се подпря на стената. Чувстваше се доста добре. Отпуснат.
„Няма проблеми, приятел! Кой казваше така?“ — помисли си.
Вратата. Някаква врата някъде. Трябваше отново да замахне с тази тежка бутилка към някаква врата.
Но първо, реши той, нямаше да му навреди да подремне.
36
Зала за извънредни ситуации, Белият дом
Вашингтон, окръг Колумбия
16:40 ч
Уилям Сандерсън, шеф на кабинета на Белия дом и бивш флотски адмирал, не изневери на обичайния си навик да се появява пред вратата на залата за извънредни ситуации, преди екипът му да го очаква.
Този път обаче бяха готови, защото още преди месеци бяха научили урока, че където и да се намира шефът, той се появява по-рано от предвиденото и неочаквано като бомбардировач В-2.
Сандерсън се отпусна на един стол в края на малката работна маса в подземното помещение и махна към електронния дисплей на стената, на който сега мигаха няколко кодирани високо секретни кадъра, предавани пряко от Шантили.
— Знам най-важното — каза той. — Защо Лангли и Разузнавателната служба смятат, че това е вероятна атака на троянски кон?
Директорът на залата за извънредни ситуации плъзна през масата няколко доклада с червени печати „Секретно“.
— Сър, това са основните точки, които подкрепят първоначалното заключение. Лангли вярва, че генерал Мшира е сключил някаква двойна сделка, но не знаем с кого. Преди никога не е работил с терористи и никога не е попадал на мушката ни. Но ако е сключил сделка, той получава триста и двайсет заложници, а неизвестната организация зад всичко това получава летище, на което да зареди граждански самолет с някакво оръжие за масово унищожение. Имаме потвърждение от космоса, че пътниците са слезли и ги държат като заложници, имаме фотографски доказателства за двама мъртви пилоти на самолет, в който има общо двама пилоти, имаме излетял „Боинг 747“ с очевидно неработещи предаватели, който излъчва код за повреда на радиостанцията, и едно изключително интелигентно цифрово съобщение, изпратено от командира, в което се твърди, че самолетът е отвлечен от същите пътници, за които в Лангли са сигурни, че все още са в Нигерия. А само преди пет минути казаха, че един от спътниците им е уловил някакви индикации за радиоактивен материал на борда.