Полет 6
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-769-038-8
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Полет 6». Краткое содержание книги:
Но разгневените пътници не знаят, че ги грози смъртна опасност. Загубата на радиовръзка, както и редица сигнали от тайните служби водят централите на НАТО и ЦРУ до заключението, че самолетът е отвлечен от терористи, които се готвят да нанесат удар по европейска столица. След атаките срещу Световния търговски център светът е нащрек. Президентът на САЩ е готов да нареди свалянето на пътническия самолет, изтребителите са във въздуха… Животът на 350 души виси на косъм.
Изумително напрежение, запомнящи се характери, поглед отвътре към света на разузнаването…
Джени видя как мъжът с напълно плешивата глава се навежда и гледа през прозореца. Той махна на Логан и докторът бързо се приближи, подминавайки няколко редици седалки.
— Обърнал е на север — обясни мъжът. — Сега кара на около десет градуса вляво от географския север.
— С други думи, обратно към Лондон — каза Брайън.
Мъжът кимна, после поклати глава и се огледа към останалите.
— Но може и да е всяко място по пътя. Може да ни закара по средата на Сахара. Всъщност може и да е Либия.
Логан се обърна и улови погледа на Джени, като посочи към прозореца и поклати глава. Тя видя, че устните му са гневно стиснати, и бързо му направи знак да дойде при нея.
Той се поколеба и се огледа, преди да се подчини.
— Влез тук — каза тя и посочи към завесите, които закриваха кухненското помещение от погледа на останалите.
— Защо? — попита Брайън с очевидно подозрение.
— Защото и двамата се опитваме да овладеем тази ситуация — отвърна тя, сякаш съвместните им действия бяха цел, която се бяха съгласили да следват.
После се обърна, без да чака отговор, разтвори завесите и отиде в дъното на кухненското помещение.
Логан я последва.
— Кучият син отново е променил курса, Джени — каза той. — Сега лети на север.
— Мислиш ли — отвърна тя, — че може би се опитва да се върне в Лондон?
Брайън Логан дишаше тежко, а дясната му ръка безсилно замахна във въздуха, докато се оглеждаше, преди отново да срещне погледа й.
— Не знам къде отива, но знам, че не можем да му вярваме и за миг.
— Но на борда няма други пилоти, а без него ще загинем. Така е, нали? — попита тя тихо, като го гледаше в очите и не му позволяваше да отклони погледа си.
Той се поколеба и кимна.
— Точно това ме побърква. Като заложници сме!
Джени посегна към лявата му ръка, нежно я докосна и обхвана рамото му с малката си длан, замаяна за момент от чувството на привличане, което изпитваше към него. Той се взря в нея и тя се зачуди дали той изпитва същото, но веднага прогони тази мисъл.
— Докторе… Брайън… докато все още сме във въздуха и летим към някое безопасно летище, не е ли по-добре да изчакаме? Страхувам се да не го уплашим и да изпадне в паника.
Той не направи опит да се отдръпне и тя усети как напрежението отслабва. Можеше да се разговаря с него. Тя трябваше да спечели доверието му, но този човек не беше недосегаем. „Слава богу“ — помисли си тя, когато той откъсна очи от нейните и погледна встрани.
— Не можем да оставим арогантното копеленце да ни избие всички.
— Но… но — възрази тя, като леко стисна ръката му, — ако се опитаме да овладеем самолета и нямаме никой с квалификация да управлява „Боинг 747“…
Остатъкът от изречението увисна във въздуха и тя потисна моментното си чувство за вина, тъй като маскираше лъжата с техническа подробност. Реално погледнато, Робърт Макнотън нямаше право да пилотира „Боинг 747“, но беше квалифициран за 737, така че познаваше големите самолети и системи. И все пак да го сложат на пилотското кресло трябваше да е само резервен план, ако всичко друго пропаднеше.
— Съгласна съм, че командирът е копеле и дори още по-зле, Брайън, но мисли практично! Ако… ако на борда имаше друг пилот, можеше да бъде различно, но не всеки може да управлява толкова голям самолет. Освен това горе има подсилена врата, а аз нямам ключ. Няма начин да влезеш, освен ако капитанът не разреши, а той е обучен никога да не я отваря, дори някой да заплашва екипажа му.
— Известно ми е! — изскърца със зъби той и затвори очи, а тревогата й нарасна.
Усещаше как гневът му отново се надига, а раздразнението му заплашва да кипне. Задърпа ръката му, за да го накара да се обърне към нея и да я погледне, но той не искаше. После внезапно се взря в нея предишното недоверие.
— Ушите ми!
— Моля? — попита Джени, напълно объркана.
— Усещаш ли? Налягането се променя.
— Не, нищо не усещам.
Трима други мъже влязоха през завесите от икономическа класа.
— Ей, докторе! — извика първият. — Хиксън там отзад казва, че оня сега се опитва да отиде в Либия.
Брайън се завъртя, като се откъсна от хватката на Джени и не обърна внимание на твърдението му.