Полет 6
- Автор: Нэнс Джон Дж.
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 954-769-038-8
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Полет 6». Краткое содержание книги:
Но разгневените пътници не знаят, че ги грози смъртна опасност. Загубата на радиовръзка, както и редица сигнали от тайните служби водят централите на НАТО и ЦРУ до заключението, че самолетът е отвлечен от терористи, които се готвят да нанесат удар по европейска столица. След атаките срещу Световния търговски център светът е нащрек. Президентът на САЩ е готов да нареди свалянето на пътническия самолет, изтребителите са във въздуха… Животът на 350 души виси на косъм.
Изумително напрежение, запомнящи се характери, поглед отвътре към света на разузнаването…
— Какво искаш да кажеш, докторе? — попита един зачервен мъж, който беше влязъл последен.
— Помните ли играча на голф в самолета беглец? Пейн Стюарт?
Те кимнаха.
— Същото ще се случи и с нас.
Прозвуча сигналът на интеркома, Джени автоматично вдигна слушалката и чу познат глас:
— Джени? Ел припадна и всички се чувстваме много отмалели. Какво става? Маските не са спуснати, но чувството е като при бърза загуба на налягане.
— Извадете портативните бутилки и седнете. Разделете си маските — нареди Джени, като прекъсна връзката и набра кода на пилотската кабина.
Електронният сигнал прозвуча няколко пъти, но никой не отговори.
— Обаждаш му се, а той не вдига, нали? — попита Брайън.
Тя кимна и понечи да остави слушалката, но Брайън я взе от нея, набра кода на радиоуредбата, който беше запомнил, и вдигна микрофона към устата си:
— Командире? Ако ме чувате, говори Брайън Логан. Знаем какво се опитвате да направите с налягането. Спрете веднага и възстановете налягането в този самолет или ще разбием проклетата врата. Разбра ли ме, копеле? Веднага възстанови налягането!
Брайън се обърна и заговори по все още включената радиоуредба:
— Драги пътници, командирът иска да изпаднем в безсъзнание и затова намалява налягането в самолета. Ето какво става. С други думи, опитва се да ни убие.
Думите му отекнаха в просторните салони на боинга. Съобщението изплаши до смърт всички пътници на Полет 6 на „Меридиън“.
— Хайде да хванем кучия син — изръмжа един от мъжете.
Джени се обърна към него рязко, макар че дишаше ускорено.
— И после какво ще направите?
Вместо нея отговори Брайън, като внимателно сложи ръка на рамото й.
— Ако намерим прекъсвача, който е натиснал, ще възстановим веригата и ще спуснем маските.
— Почакайте минута! — каза тя. — Чакайте! Може би има и друг начин. Веднага се връщам.
Брайън погледна след нея, но веднага се обърна към останалите.
— Добре, всички се върнете в салона, отворете багажните отделения над седалките, намерете кислородните бутилки и ги донесете тук.
Дан Браун и четирима други пътници веднага се обърнаха и изчезнаха в пътническия салон.
Джени спря в дъното на първа класа, отвори едно багажно отделение, грабна кислородната бутилка и пакетираната маска от придържащата скоба с едната си ръка и се доближи до седалката на Робърт Макнотън. Тя приклекна до спящия мъж и го хвана за рамото. Той се размърда, но съвсем леко, и тя усети проблясък на паника, докато продължаваше да го разтърсва все по-силно.
Макнотън изведнъж се събуди.
— Да?
— Мистър Макнотън, аз съм Джени Бретсън.
— Да? — Той се изправи и разтърка очи. — Чувствам се доста странно.
— Вие казахте, че можете да пилотирате „Боинг 737“, нали?
Той я погледна и бавно кимна.
— Какво е станало?
— Все още нищо, но нямаме време. Той наистина се е побъркал горе.
Тя бързо му обясни положението.
— Ако успеят да отворят вратата на пилотската кабина и го обезвредят, вие сте единственият ни шанс.
— Да поема управлението ли имате предвид?
— Да, сър.
— Нали разбирате, че това ще бъде изтълкувано като акт на въздушно пиратство?
— Да, сър, разбирам. Но се опитвам да овладея ситуацията, а…
— Странен метод — отбеляза той, като все още търкаше едното си око.
Джени внезапно се изправи, като се олюля и бавно осъзна истината в думите му. „Господи, какви ги мисля?“
— Стойте тук. Ще се върна — каза Джени и остави кислородната бутилка до седалката му.
Влезе в кухнята и видя Брайън Логан, който държеше друга портативна бутилка и подаваше маската в кръг на хората наоколо.
— Добре, Джени. Качваме се горе. Каква беше спешната задача? — попита я, като посочи към първа класа.
Тя пренебрегна въпроса и си наложи да грабне интеркома. Отне й три опита да набере правилно номера на пилотската кабина. Пръстите й не работеха както трябва, а раздразнението й преминаваше през мъгла от растящо замайване. Този път Фил Найт отговори на второто позвъняване.
— Да? — каза командирът с глас, заглушен от нещо, което очевидно беше кислородна маска.
— А… капитане? — започна тя, като се задъхваше, докато Брайън не постави кислородната маска между устата й и микрофона.