Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
Поставената под дъба маса за пикник гледаше към езерото. Панда седна на пейката срещу Луси и Темпъл. Луси бе сервирала на себе си и Темпъл по един кочан варена царевица, а в неговата чиния имаше два.
- Забравих да купя масло - излъга тя. - Опитай това вместо него. - Посочи към резените лайм, подредени в детска пластмасова чинийка, изрисувана с героите от „Улица Сезам“.
Както се надяваше, експлозивната сладост на царевицата, съчетана с острия вкус на прясно изстискания лимонов сок и щипка морска сол, компенсираше напълно липсата на масло. Луси искаше да нахрани душата на Темпъл, без да навреди на тялото й. Въпреки че отгоре рибата малко бе поизгоряла, Панда се бе справил със задачата и отвътре пъстървата беше сочна и много ароматна.
- Господи, колко е вкусно. - Темпъл произнесе думите като молитва.
- Амин. - Панда се бе заел с втория кочан царевица и ядеше много по-акуратно от Темпъл или Луси.
Темпъл огледа своя кочан, за да се увери, че не е пропуснала някое зрънце.
- Как се научи да готвиш така?
Луси нямаше желание да описва уменията на майстор готвачите на Белия дом.
- С опити и грешки.
След като Темпъл най-накрая лапна последната кедрова ядка, която дълго бе гонила в празната чиния с влажния си пръст, се вторачи в Луси с неподправено любопитство.
- А теб какво те е грижа за всичко това? Всички знаем, че аз съм луда. Защо те интересува какво ще се случи с мен?
- Защото колкото и да е странно, се привързах към теб. - Освен това опитите да реши проблемите на другите хора й помагаха да не мисли за своите. До крайния срок за предаване на книгата оставаше по-малко от месец, а тя не бе написала нито една страница от материала, за който я бе помолил баща й, дори не и се мислеше как ще се върне на работа и почти не бе разговаряла с членовете на семейството си. Единствените й успехи се ограничаваха до печенето на много хляб, усъвършенстването на карамелените бонбони с мед и безперспективната любовна афера с мъж, когото използваше за сексуална утеха.
- Луси през целия си живот се е грижила за другите - заяви Панда. - Това е в кръвта й. - Той я погледна изпитателно и тя се почувства неудобно. - Спасила е малката си сестричка. Събрала е родителите си. По дяволите, ако не е била Луси, може би майка й нямаше да стане президент. - Отпъди една муха. -Може да се каже, че когато е била на петнайсет, Луси е променила хода на американската история.
Мнението му за нея я притесни още повече и тя стана от масата.
- Какво ще кажете за десерт?
- Има десерт? - Темпъл го изрече така, сякаш току-що бе научила, че великденският заек съществува.
- Животът трябва да се живее.
Луси се върна от кухнята с блокче черен шоколад, което раздели на три малки парчета.
- На него даде повече - нацупи се Темпъл, после побърза да добави: - Забрави, че съм го казала.
Но докато Луси и Темпъл дъвчеха бавно лакомството, парченцето шоколад на Панда остана недокоснато. Той смачка салфетката и я хвърли върху чинията.
- Подавам оставка.
Шоколадът заседна в гърлото на Луси. Сривът на Темпъл... храната, която Луси бе приготвила... Той бе намерил идеалното извинение, което търсеше, за да замине от острова и същевременно да избяга от нея.
- Как ли пък не, по дяволите. - Темпъл облиза шоколадовото петно от пръста си.
- Ти ме нае, за да те пазя от подобни неща - рече той спокойно. - Сирене, шоколад, царевица... Не се справих с работата.
- Работата ти се промени.
От спокойствието му не остана и следа.
- И как точно се е променила?
Тя махна неопределено.
- Ще го реша.
- Забрави! - Той скочи от стола и профуча през двора към мястото си за мрачен размисъл.
Когато изчезна нагоре по стръмния склон, Темпъл погледна Луси.
- Ако искаш да заковеш този тип, трябва да действаш по-бър-зо. Времето ти изтича.
- Да го закова? Не желая да го заковавам.
- Сега кой се крие от истината? - Темпъл посегна към шоколада, който той бе оставил, сетне размисли и го избута по-на-далеч. - Патрик Шейд те обожава, въпреки постоянното му мърморене. Той е един от най-сексапилните мъже на планетата. Освен това е почтен, грижовен и достатъчно изчанчен, за да е интересен. Ти си влюбена в него.
- Не съм!
- И сега кой се нуждае от психар?
Луси преметна крака през пейката и грабна чинията си.
- Това е благодарността, задето те нахраних с истинска храна.
- Освен ако не искаш да изгубиш най-готиния мъж, когото някога си срещала, ти препоръчвам да се вземеш в ръце и да се включиш в играта.
- Няма никаква игра. Освен това Тед Бодин е най-готиният мъж, когото някога съм срещала.