Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
Зарадва се, когато в езерото се надигнаха пенести вълни, тъй като се наложи да съсредоточи цялото си внимание върху гребането.
На вечеря Темпъл се появи с изпрана версия на дрехите, с които тренираше през целия ден. Мускулите на тялото й бяха образец на съвършенство. Черният спортен топ подчертаваше идеално изваяните й ръце, а еластичните шорти с ниска талия разкриваха хлътналия мускулест корем. Двамата с Панда си бяха лика-прилика - и двамата супертренирани, неспокойни и вкиснати.
За разлика от Панда, Луси нямаше оплаквания от задушеното говеждо без никакви подправки - благодарение на пържените сладки картофи и огромната курабия, обилно посипана със захар, които беше изяла в града. Темпъл подхвана унила лекция за връзката между болестите в детството и имунитета в зряла възраст и когато попита Панда дали някога е боледувал от варицела, Луси не можа да се сдържи и се намеси:
- Това е нахлуване в личния живот. Панда не говори за миналото си.
- И това адски те дразни - процеди Панда язвително. - Не можеш да мирясаш, докато не си навреш носа в работите на другите.
Но той не беше някой друг. Той беше нейният любовник.
- Той е прав, Луси - обади се Темпъл. - Ти обичаш да се ровиш в главите на хората.
Панда посочи с вилицата към своята работодателка.
- Някой трябва да се порови в твоята - заяви той, минавайки в лагера на противника. - Колкото по-дълго стоиш тук, толкова по-непоносима ставаш.
- Пълна лъжа - възрази Темпъл. - Винаги съм била непоносима.
- Но не чак толкова - включи се Луси. - Свалила си девет килограма, а...
- Десет килограма и осемстотин и деветдесет грама - уточни предизвикателно Темпъл. - Но не благодарение на някого от двама ви. Имате ли представа колко е потискащо да слушам как се зъбите един на друг?
- Нашите разправии нямат нищо общо с твоя проблем - обобщи Луси. - Ти имаш класически случай на дисморфия20.
- Пфу! - изсумтя Темпъл. - Големи думи.
Луси избута чинията си.
- Ти изглеждаш фантастично навсякъде, освен в главата.
- Ти така смяташ. - Темпъл махна небрежно към тялото си. -Можеш да говориш каквото си щеш, но аз все още съм дебела!
- И кога ще престанеш да се смяташ за дебела? - изкрещя Луси. - Кое нелепо число трябва да засвети върху дисплея на кантара в главата ти, за да се почувстваш добре?
Темпъл облиза пръсти.
- Не мога да повярвам, че госпожица Дебеланка ми чете лекции за теглото.
Коментарът не се хареса на Панда.
- Тя не е дебела.
Луси подмина защитата му.
- Тялото ти е красиво, Темпъл. Нямаш нито един излишен грам тлъстина.
- За разлика от твоите бедра - върна й го Темпъл, но без злоба.
Луси се втренчи отвратено в недокоснатата си чиния.
- Бедрата ми ще бъдат съвсем наред, щом отново започна да ям нормална храна.
Темпъл се извърна към Панда.
- Тя трябва да е извънземна. Как може да напълнее с девет килограма, без да откачи?
- Не съм напълняла с девет килограма - възмути се Луси. -Най-много с четири и половина. - Но сладките пържени картофи и курабийките не бяха истинският й враг. Нейният враг беше вината, която изпитваше за ненаписаните страници, за семейството, което на практика пренебрегваше, и паниката, която изпитваше винаги щом си помисляше за заминаване от Черити Айланд.
Панда се надигна от масата.
- А сега, ако двете ме извините, ще изляза навън, за да се застрелям.
- Иди по-близо до водата - посъветва го Луси, - за да не се налага да разчистваме след теб.
Двете с Темпъл довършиха жалкото подобие на вечеря в мрачно мълчание. Темпъл се взираше през прозореца, а Луси лющеше отвратителната зелена боя на кухненската маса.
В късния следобед на следващия ден, докато Луси скубеше някакви плевели около верандата и обмисляше дали да отскочи до някой бар в града, за да поработи върху „обратния житейски списък“, чу някаква кола да спира на входната алея. Шумът на двигателя не приличаше на обичайните микробуси за доставка. Тя остави градинската лопатка и заобиколи къщата, за да разузнае обстановката.
Една жена с къса яркочервена коса и набита фигура излезе от сребристо субару. Носеше широка бяла туника, здрави светлобежови тричетвърти панталони, които биха стояли по-добре на жена с дълги крака, и спортни сандали. От кожената каишка около врата й висеше голям къс тюркоаз, а по пръстите й блестяха сребърни пръстени. Луси кимна за поздрав и зачака жената да се представи. Ала преди това да стане, предната врата се отвори и господин Бодигард пристъпи навън.
Непознатата загърби Луси и се извърна с лице към него.
- Патрик Шейд?
Той спря на горното стъпало.
- С какво мога да ви помогна? - попита, без да отговаря на въпроса й.