Съдбовно бягство
- Автор: Сюзън Елизабет Филипс
- Серия: Американска лейди #7
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Съдбовно бягство». Краткое содержание книги:
Луси Джорик, осиновена дъщеря на първата жена – президент на Съединените щати, току-що е зарязала пред олтара своя годеник Тед „Господин Неустоим“ Бодин, с което предизвиква скандала на годината. Луси успява да се измъкне от църквата, преоблечена в размъкната роба на църковен хорист и избягва от града с помощта на съвършено непознат за нея мъж, като се мята на задната седалка на стария му мотоциклет.
Медиите пощуряват, защото никой не може да открие булката беглец, която преобръща живота си с трескаво безразсъдство. Докато всички я търсят, а медиите я заклеймяват, тя се дегизира, превръщайки се в нова личност…
Въпреки името си, навяващо асоциации за мекота и уют, Панда е корав и невъзпитан грубиян, но затова пък дяволски секси. Както всички останали, той знае всичко за Луси и нейната история, но не разкрива абсолютно нищо за себе си. Между двамата прехвърчат искри на непреодолимо привличане, но Панда е решен да държи своите тайни – както и сърцето си – здраво заключени…
Забавна, трогателна и очарователна история за една млада жена, търсеща съдбата си... и един мъж, получил много удари в живота, който не вярва във втория шанс.
- По-късно, става ли?
Луси го погледна как се отдалечава, после се вторачи свирепо в Панда.
- Махай се! - изкрещя тя, надвиквайки музиката. - Аз съм пияна и тъкмо възнамерявах да се понатискам с него и да го изчукам.
Той скръцна със зъби.
- Поздравления. Както си го подкарала, много скоро ще изпълниш списъка си.
Луси тропна със сабото с кабари.
- Мамка му, той си тръгва, а аз смятах да преспя с него. Сега ще трябва да се задоволя с Хрътката.
На куково лято. Панда нямаше представа кой е Хрътката, знаеше единствено, че този дявол в женски образ тази вечер нямаше да спи с никой друг, освен с него.
- Ето каква е играта, бейби... Аз не деля с никого своята жена.
- Аз не съм твоята жена! - кипна тя. - Нито пък съм ти бейби!
Той я целуна, преди тя да успее да каже още нещо. Имаше вкус на алкохол и канелено червило. Но тя не отвърна на целувката, както той искаше. Вместо това го ухапа за долната устна и се отдръпна.
- Добър опит, Патрик, но тая няма да я бъде. Аз купонясвам с новите си приятели, а ти не си поканен.
- Задръж малко. Ти ми каза, че искаш да се натискаш на публично място.
- А ти каза, че с теб няма да стане.
- Размислих. - Не го биваше по танците, но това, което правеше тя, едва ли можеше да се нарече танц, затова Панда я придърпа към себе си.
Тя отказва да се включи.
- Първо ми купи едно питие.
- Пила си достатъчно.
Луси заби пети в пода.
- Няма питие, няма танц. Донеси ми „Камикадзе“22.
Панда стисна зъби и се отправи към бара.
- Забъркай ми нещо, което има вкус на „Камикадзе“ - поръча той на барманката, която приличаше на надзирателка от женски затвор. - Но без алкохол.
- А ти какъв си? - озъби се тя. - Някаква религиозна откачалка?
- Просто направи проклетото питие.
Крайната смес имаше вкус повече на портокалов сладолед скрежко, отколкото на истинско „Камикадзе“, но Луси може би нямаше да забележи. Видя, че се е сгушила в скута на някакъв тип. Младокът беше висок и почти комично кльощав, с дълъг нос и още по-дълъг врат. Хрътката.
Панда купи за себе си бира и се отправи с ленива крачка към масата. Хрътката го видя и толкова бързо скочи, че едва не я изръси на земята. Панда кимна към него и подаде на Луси питието й.
- Виждам, че пак си се захванала със старите номера, бейби!
Тя му метна отровен поглед.
- Единствен съвет, момчета... - Той отпи от бирата. - Проверете портфейлите си, преди да си тръгне. Тя не може да се контролира.
Докато те пребъркваха джобовете си, той остави бирата и я повлече към дансинга, където бандата дрънкаше фалшиво някаква балада. Тя му се ухили мазно.
- Не е нужно да се натискаш с мен. Както ти казах, вече го направих. С двама от тях.
- Впечатлен съм. - Той обви длани около стегнатото й дупе и приближи устни към ухото й. - Какво ще кажеш за едно яко чукане на публично място? И това е в списъка ти, нали?
- Не е, но...
Той я стисна по-силно.
- Би трябвало да го прибавиш.
Надяваше се, че тя поне малко ще се засрами, но не видя никакви признаци на смущение. Панда я притисна към стената редом с дървения кит и яростно я целуна. Този път тя откликна. Обви ръце около шията му, където им беше мястото. Изглеждаше леко замаяна или може би неговата глава се въртеше. Подръпна ухото й с устни.
- Да се махаме от тук.
Луси реагира така, сякаш бе излял кофа с ледена вода върху главата й.
- Няма начин, пич. Аз оставам.
- Я си помисли пак, пич - парира той. - Идваш с мен.
- И как точно ще ме принудиш?
Тя беше права. Колкото да му се искаше, не можеше да я метне през рамо и да я понесе през тълпата, без да привлече вниманието на неколцина добри самаряни ведно с надзирателката на женския затвор зад бара, която навярно бе скрила някъде пистолет.
Луси се отдалечи, въртейки задник. Намери друга маса, зад която се бе настанила по-зряла и по-опасна публика. Чашата преля. Тя беше голямо момиче и щом си търсеше белята, можеше да върви по дяволите.
Започна да си проправя път към вратата, после спря. Някои от жените я разглеждаха прекалено изпитателно, навярно не им харесваше мъжкото внимание, което тя привличаше. Но не бе изключено да се опитват да си припомнят лицето й и ако това се случи... Панда си представи как трескаво се вадят мобилни телефони, щракат камери, хората се тълпят около нея...
Поръча чаша сода, облегна се на бара и впери поглед в нея, докато мъжете около масата не се почувстваха неудобно и спряха да говорят с нея. Тя опита късмета си на друга маса, но погледът му беше твърд и непреклонен, така че там също не я посрещнаха особено радушно. Вместо да миряса, тя приближи към него, този път зарязала всякакво въртене на задника. Стъпките й бяха твърди, погледът - нетрепващ. Под целия този грим тя приличаше на жена, която знае как да накара светът да играе по свирката й.