Падение и подем
- Автор: Бардуго Лий
- Серия: Гриша #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542712947
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Падение и подем». Краткое содержание книги:
Алина ще трябва да създаде нови съюзи и да преглътне стари вражди. Но докато разкрива тайните на Тъмнейший, тя ще повдигне и булото на минало, което завинаги ще промени представата й за тяхната връзка и за силата, която самата тя притежава.
„История, несравнима с нищо, което досега съм чела.“
– Вероника Рот
„Невероятен микс от приключение, романтика и фентъзи“
– Рик Риърдън
Стоварих се върху ранената си ръка и болката ме прониза цялата. Зад гърба ми се разнесе яростният рев на Тъмнейший. Знаех, че съм загубила контрол върху светлината и вече бях видима. Заповядах си да продължа да се движа, да се влача през пясъците, колкото може по-далеч от виолетовата светлина на лумия. Видях воините на слънцето и Гриша да се сражават около осветените салове. Харшо лежеше на земята. Руби кървеше.
Насилих се да се изправя на крака. Виеше ми се свят. Стиснах ранената си ръка и се гмурнах в мрака. Нито виждах, нито имах представа накъде да вървя. Продължих да навлизам все по-навътре в тъмата, опитвайки се да накарам мозъка си да проработи, за да измисли някакъв план. Знаех, че волкрите може да ми се нахвърлят всеки момент, но не можех да рискувам да призова светлината. „Мисли“ – заповядах си само с дъх. Но нищо не ми хрумваше. Гърмящия прах вече го нямаше. Не можех да призова удара Сеч. Ръкавът ми беше подгизнал от кръв и крачките ми постепенно се забавяха. Непременно трябваше да открия някой, който да излекува раната. Налагаше се незабавно да намеря ново решение. Нямаше как да избягам от Тъмнейший като първия път в Долината. Оттогава все бягах.
– Алина.
Рязко се извърнах. Гласът на Мал идваше от мрака. „Дано е слухова илюзия“ – помислих си. Но знаех, че завесата на Вихротворците отдавна се е вдигнала. Как е успял да ме открие? Глупав въпрос. Мал винаги можеше да ме намери.
Изохках, когато сграбчи ранената ми ръка. Въпреки болката и риска призовах слаб лъч светлина. Видях красивото му лице, набраздено от кръв и мръсотия. И ножа в ръката му. Разпознах острието. То беше на Тамар, гришанска направа. Дали му го беше дала точно заради този съдбоносен миг? Или пък той я беше помолил за него?
– Мал, недей. Още не е свършило...
– Напротив, Алина.
Опитах да се дръпна, но той хвана здраво китката ми и острата тръпка на могъща сила разтърси и двама ни, зовяща да прекрача през тези двери. С другата си ръка обви насила пръстите ми около дръжката на ножа. Светлината взе да трепка.
– Не!
– Недей да проваляш всичко точно сега, Алина.
– Моля те...
Над врявата на битката се откъсна агонизиращ вик. Май беше гласът на Зоя.
– Спаси ги, Алина. Не ме оставяй да живея с мисълта, че съм можел да предотвратя всичко това.
– Мал...
– Спаси ги. Само този път ми позволи да ти помогна. – Очите му се впиха в моите. – Сложи край на всичко.
Хватката му стана още по-здрава. „Нашата история няма да има край.“
Така и не разбрах дали алчност, или безкористност ме водеха в този миг. Ръката му ме направляваше, когато вдигнах ножа и го забих в гърдите му.
Инерцията ме тласна напред, залитнах. После се дръпнах, ножът падна от вкопчените ни ръце, кръвта бликна от раната, но той продължаваше да стиска китката ми.
– Мал – изхлипах.
Той се закашля и от устните му рукна кръв. Политна напред. Едва не паднах възнак, когато го притиснах към себе си. Той продължаваше да стиска китката ми така здраво, сякаш искаше да смаже костите ми. Изохка, задавено изгъргори. Тялото му се отпусна върху мен с цялата си тежест, повличайки ме надолу, но пръстите му все още бяха сключени около моята китка, сякаш мереше пулса ми.
Усетих точно в кой момент издъхна.
За миг останах смълчана, без да дишам, после всичко избухна в бял пожар. Грохот изпълни ушите ми, лавина от звук, която разтърси пясъците и накара въздуха да потрепери.
Изкрещях, когато силата нахлу в мен; имах чувството, че горя на клада, че нещо отвътре ме поглъща. Вече бях жива звезда. Аз бях огънят. Аз бях новороденото слънце, призвано да разтърси селенията и да погълне земята.
„Аз съм разрухата.“
Светът потрепери, разтвори се, продъни се върху самия себе си.
После силата се оттегли.
Очите ми се отвориха. Обгръщаше ме непрогледен мрак. Ушите ми звънтяха.
Озовах се паднала на колене. Пръстите ми откриха пипнешком тялото на Мал, просмуканите с кръв гънки на ризата му.
Протегнах ръце, призовавайки светлината. Нищо не се случи. Опитах отново, търсейки силата, но насреща ми имаше единствено пустота. Чух писък над мен. Волкрите стесняваха кръга си. Виждах изригванията от пламъците на Огнетворците; смътните очертания на войниците, вкопчени в схватка във виолетовото сияние на саловете. Отнякъде Толя и Тамар ме викаха по име.