Падение и подем
- Автор: Бардуго Лий
- Серия: Гриша #3
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 9789542712947
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Падение и подем». Краткое содержание книги:
Алина ще трябва да създаде нови съюзи и да преглътне стари вражди. Но докато разкрива тайните на Тъмнейший, тя ще повдигне и булото на минало, което завинаги ще промени представата й за тяхната връзка и за силата, която самата тя притежава.
„История, несравнима с нищо, което досега съм чела.“
– Вероника Рот
„Невероятен микс от приключение, романтика и фентъзи“
– Рик Риърдън
Случи се толкова бързо, че едва имах време да го
осъзная. Първият изстрел порази един от опричниците на Тъмнейший. Той се преметна през перилата на пясъчния сал. Следващите изстрели се посипаха в бърза последователност подобно първи капки дъжд върху покрива при началото на буря. Гриша и опричници взеха да се свличат един подир друг; на палубата на стъкления сал настана суматоха. Виждах как телата продължават да валят.
Някой извика: „Ответен огън!“, а въздухът се взриви от разтърсващия пукот на пушки; ние обаче бяхме далеч от обхвата им. Ничевие размахаха криле, образувайки широки дъги в търсене на цел. Зацъкаха огнива и оцелелите Огнетворци на сала заразпращаха огнени езици във въздуха. Скрит от погледите, Харшо върна огъня обратно. Чух писъци.
После настана тишина, нарушавана единствено от стенанията и резките команди откъм стъкления сал. Стрелците ни добре си бяха свършили работата. Навсякъде край перилата на сала бе пълно с трупове. Тъмнейший, останал невредим, сочеше към един от Сърцеразбивачите и му заповядваше нещо. Не можех да чуя какво казва, но бях сигурна, че сега ще използва децата.
Озърнах се, проследявайки движението на стрелците и Гриша, защото усещах присъствието им в заревото на светлината.
Едно-единствено изщракване. Вихротворците вдигнаха талази от пясък във въздуха. Откъм сала се разнесоха крясъци, когато Вихротворците на Тъмнейший опитаха да отвърнат на удара.
Ние само това чакахме. Аз и близнаците се втурнахме към пясъчния сал, приближавайки откъм задната му част. Не разполагахме с много време.
– Къде ли са? – прошепна Толя, щом се озовахме на палубата. Странно беше да чувам гласа му, а да не го виждам.
– Сигурно са долу – отвърнах. Салът беше плитък, но въпреки това имаше достатъчно място за трюм.
Запромъквахме се по палубата, като се озъртахме за
очертания на люк по нея, внимавайки да не се натъкнем на някой Гриша или на охраната на Тъмнейший. Оцелелите опричници се целеха в пустите пясъци долу. Стояхме толкова близо, че можехме да видим избилата по челата им пот и облещените очи. Постоянно бях нащрек, подскачайки при всеки реален или въображаем шум. Малени – шушнеха те. Призраци. Само Тъмнейший беше запазил невъзмутим вид. Лицето му изглеждаше ведро, докато обхождаше с поглед нанесените от мен щети. В този обсег можех да го нападна, но той все още беше под закрилата на своите воини сенки. Обзе ме тревожно предчувствие, че чака нещо.
Изведнъж един от опричниците се разкрещя: „Залегнете!“.
Всички около нас налягаха по палубата и въздухът избухна от пушечни изстрели.
Още два стъклени сала, натоварени с опричници, се появиха, порейки пясъците към нас. В мига, в който светлината ги докосна, пламнаха с виолетовото сияние на лумия.
– Нали не мислеше, че ще те чакам неподготвен, Алина – провикна се сред надигналия се хаос Тъмнейший. – Трябваше да знаеш, че бих пожертвал цяла флота при такъв залог.
Колкото и салове да беше изпратил обаче, явно само два бяха успели да се промъкнат. Но и те стигаха, за да обърнат хода на събитията. Дочух писъци и стрелба, нашите войници отвърнаха на огъня. Върху пясъка се появи червено петно и аз залитнах при мисълта, че някой от нашите кърви. Можеше да е Владим. Зоя. Мал. Трябваше да ги изведа оттук. Къде ли бяха децата? Опитах се да не губя концентрация. Не можех да позволя светлината да угасне. Нашите също имаха запаси от лумия – достатъчни, за да излязат невредими от Долината. Аз обаче знаех, че няма да избягат. Не и докато не сляза от сала на Тъмнейший.
Запромъквах се между мачтите, оглеждайки се за люк или някакъв отвор по палубата.
Пареща болка прониза рамото ми. Нададох вик и паднах по гръб. Улучили ме бяха.
Лежах просната върху палубата, усещайки как губя власт над светлината. Силуетът на Толя взе да се провижда край мен. Опитах да си възстановя контрола. Той отново изчезна, но забелязах, че оттатък перилата върху пясъка започват да се появяват войници и Гриша. От съседния сал наскачаха опричници, устремявайки се в атака; ничевие също се хвърлиха в битката.
Паниката се надигна в мен. Опитах да се съсредоточа. Не усещах дясната си ръка. Насилих се да дишам. „Стига си пухтяла като див мечок.“ Щом Адрик можеше да призовава с една ръка, значи щях да успея и аз.