![Неспокойкото [ЛП] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/9/5/nespokojkoto-lp-download.jpg)
Неспокойкото [ЛП]
- Автор: Лукьяненко Сергей Васильевич
- Серия: Трикс (bg) #2
- Язык: болгарский
- Год: @Публикувано първо в Читанка
- Переводчик: Пламен Панайотов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Неспокойкото [ЛП]». Краткое содержание книги:
— И с лостовете може да се сменят предавките, тогава скоростта ще бъде по-голяма или по-малка…
— А ако не са предавки? Ето с такъв конус, на него да има ремъци… ходът ще е по-мек и ремъкът сам ще се плъзга…
— Съединител, съединител трябва тук!
— Какво говориш? Искаш задвижването да е към задните колела?
— А ти на предните ли искаш?
— Кой впряга коня зад каруцата?
— Нашето не е каруца!
— Тогава нека има задвижване и към задните колела, и към предните!
— А тук да има лампа с масло, която да осветява пътя през нощта!
— Нека са две!
— Аз с пръчка няма да управлявам! Хайде да направим колело? Като щурвал на кораб!
— А как да добавяме скорост?
— Ще сложим педал с клапа, така че да регулира маслото да тече по-силно… А тук ще сложим спирачка. Ще притиска оста…
— А когато сменяш предавките, трябва да ги отделяш от лостовете… Трети педал е нужен…
— А вятърът ще удря ли в очите?
— Стъклото го правят от пясък, а тук пясък колкото искаш! Нека отпред имаме стъкло…
— Защо само напред? Отстрани също може, както и отзад…
— Трябва да остане място за метлите…
С известна изненада Тиана разбра, че увлечените от общата работа момчета внезапно станаха много сходни — като истински братовчеди, а не само по име. Тя търпеливо изчака, докато Трикс и Дерик приключиха обсъждането и като отстъпи встрани, шокирано се взря в нарисуваната на пясъка самоходна кола.
— Момчета… — повика ги Тиана.
— Какво? — разсеяно попита Трикс.
— Имам една молба…
— Кажи…
— Нека да е розова.
— Какво? — едновременно се възмутиха Трикс и Дерик.
— Черна! — възкликна Дерик.
— Бяла! — гневно каза Трикс.
Тиана ги погледна укорително.
— Добре — въздъхна Трикс. — Няма да е на моето, няма да е и на твоето. Нека е както иска Тиана… — той си пое въздух и с отвращение изплю: — Розова…
— Момичета… — съгласи се Дерик и потръпна. — Добре. Хайде, казвай заклинанието… да видим какво ще ти се получи…
Трикс поклати глава.
— Не, рано е. Име! Ще ми трябва име за колата.
— Милосърдие! — предложи Тиана.
— Какво? — възмути се Трикс. — От къде на къде?
— Ами, тя ще облекчи пътя ни… А и името е едно такова, красиво…
— Момичешко име! Не, за цвета съм съгласен, но името трябва да е друго.
— Тогава сами си го измисляйте — обиди се Тиана. — Хубаво име… Всеки би се зарадвал на такава кола.
— Кола за хора! — предложи Дерик. — Или просто Народна кола!
— Да — кисело се съгласи Трикс. — Народна кола… Добре, но аз искам нещо по-…
Той се замисли. И Тиана, и Дерик послушно чакаха, признавайки правото на магьосника да назове творението си.
— Бе-Ем-Ве! — каза Трикс.
— Какво означава това?
— Брутална Механична Вълшебна!
— Страхотно — Дерик честно призна поражението си. — Харесва ми.
Тиана, изглежда, все още беше недоволна, но реши да не спори.
Тогава Трикс разпери ръце (което според него беше много подходящо за магьосничество), отметна глава назад (също изглеждаше добре, единствено слънцето изгаряше през клепачите) и започна да изрича заклинанието:
— Скритите в пясъците на пустинята елементи се освободиха и се задвижиха, оформяйки невиждана досега кола. Просторна, с големи широки колела, с удобни седалки, с лампи да разпръскват мрака и стъкла срещу вятъра, но най-важното — със сложно механично устройство, където изгарящото черно масло движи колелата чрез сложна механична трансмисия, която магьосникът си представя добре, но няма да се впуска в подробни описания…
— Цветът! — със страшен шепот изсъска Тиана.
— И в яркорозов цвят! — бързо изкрещя Трикс.
След което отвори очи.
Пред тях стоеше… нещо. Беше желязно, но в същото време ярко розово, като цвете или нежна аквариумна рибка. Широките колела на колата бяха покрити с нещо черно и еластично. Колата имаше врати и прозорци, а също така красиви остъклени фенери отпред.
— Леле… — благоговейно прошепна Дерик. Отвори вратата и погледна вътре. — Хей, седалките са покрити с камилска кожа! Меки такива… откъде дойде кожата?
— Явно някъде наблизо е имало камила — смутено призна Трикс. — Нека не навлизаме в тази тема…