Интервенция [bg]

— Както и да е — презрително изсумтя Шон. — Било е непростимо незачитане на фактите и истината.

— Това си е твое мнение.

— Разбира се, че е мое.

— Случаи като този с Галилео трябва да се разглеждат в контекста на времето, в което са се случили.

— Не мисля, че фактите и истината са зависими от времето — настоя Шон, прекъсвайки кардинала. Беше започнал да слива думите от скоча и виното, с които бе започнал още преди идването на Джак и Джеймс. — Някой друг — освен Джеймс — вярва ли в това нещо?

Шон изгледа Сана и Джак и леко се наклони, но никой не отговори. Никой не искаше да взема страна в спор, който явно нямаше да завърши скоро и чувствата на единия щяха да бъдат наранени.

— Ще ми позволиш ли да завърша? — попита Джеймс.

Шон разпери ръце широко и вдигна рамене.

— Публикуването на статия за мощи, които биха могли да се окажат на Дева Мария, следователно директното опровергаване на „Munificentissmus Deus“ — декларацията на папа Пий XII през 1950-та година, отнасяща се до Успението Богородично — не само би оказало опустошителен ефект върху Църквата като подкопае репутацията на Дева Мария и авторитета на духовенството, но — сигурен съм — ще има същия ужасяващ ефект и върху кариерата ми. И тъй като въпросът несъмнено ще се разследва, скоро ще стане ясно, че аз лично съм се намесил в Папската комисия за Свещената археология, за да ти осигуря на теб, Шон, достъп до некропола, което ти е дало възможност да откраднеш костницата.

— Предпочитам да мисля за това като за заем — каза Шон с подигравателна усмивка.

— За човек, който претендира, че държи на истината и фактите, кражба е много по-точен термин от заем. Доста бързо истината и въпросните факти ще се разчуят — че архиепископът на Ню Йорк е дал възможност на крадец да вземе костницата без знанието както на Папската комисия, така и на археолозите, а след това е уредил крадецът нелегално да изнесе артефакта от Ватикана и Италия и да го транспортира до Ню Йорк, където е бил осквернен без знанието на истинските му собственици. При това положение бих дал на папата най-много седмица да ме привика в Рим, а след това да ме заточи в някой манастир, може би в джунглата на Перу или пустините на далечна Монголия.

След като Джеймс свърши, в уютната трапезария се възцари тишина. Чуваше се единствено как котката на семейство Дотри дращи в кутията си в коридора. Никой не заговори. Дори не се спогледаха. Неловкото чувство за предателство увисна във въздуха като миазма.

Сана внезапно отблъсна стола си назад и се изправи.

— Защо не се върнем пак в хола, където да поднеса десерта. Шон, погрижи се за коняка. — Сана занесе своята чиния и тази на Шон в кухнята, докато другите ставаха. Никой от мъжете не говореше.

— Кой ще пие коняк и кой продължава с вино? — попита безгрижно Шон. Той взе почти пълната втора бутилка „Петрус“ и тръгна към дневната, като залиташе несигурно. — Който иска вино, да си донесе чашата — добави той, като шумно постави своята на плота.