Изгорени мостове [bg]

— Много мило от ваша страна е да предлагате кафе на сержант Макинтайър, доктор Майърс.

— Ние сме стари приятели — каза Пола.

— Е, какво имате да ни кажете?

— В онази торба с веществените доказателства, която ти остави при нас тази сутрин, има мобилен телефон, нали?

— Да, вероятно на Бев — каза Пола.

— Неин е, проверихме — той подръпна брадичката си. — На задния панел на телефона има частичен пръстов отпечатък — той извади от джоба на сакото си сгънат лист и го подаде на Фийлдинг. Беше увеличено фотокопие на пръстов отпечатък, размазан от едната страна и леко разкривен там, където направилият го пръст се беше плъзнал встрани. — Тъй като знам, че бързате за резултатите по този случай, го дадох на най-добрата си специалистка по пръстови отпечатъци и й казах, че е спешно. Тя го пусна за съответствия в базата данни на системата за автоматично разпознаване на пръстови отпечатъци. Не намерихме нищо при отпечатъците на регистрирани престъпници. Но тук, в Брадфийлд, ние поддържаме и друга база данни, за случаите, когато се налага елиминиране на отпечатъци на наши служители, служители на полицията, патоанатоми. Както и на всякакви други лица, които постоянно присъстват на местопрестъпления или са в постоянен контакт с веществени доказателства.

Фийлдинг видимо се оживи.

— Надявам се, че това води натам, накъдето ми се струва, че води.

Реакцията на Пола беше съвсем различна. Тя измъкна рязко пакета цигари, който пазеше в жабката за спешни случаи, и запали.

Дейв направи гримаса, когато димът достигна до лицето му. Той се поизвърна от Пола и застана лице в лице с Фийлдинг.

— Според първоначалното впечатление на специалистката отпечатъкът върху телефона на Бев може да е на Тони Хил.

— „Може да е“? — Фийлдинг очевидно беше разочарована. — Не може ли да осигурите нещо повече?

— Проверката беше спешна. Естествено, тя ще огледа отново отпечатъка.

Пола почувства как сърцето й се стяга от страх. Напоследък около пръстовите отпечатъци винаги съществуваха съмнения. Нито един прокурор не би дал зелена светлина на случай, в който обвинението разчита единствено на пръстови отпечатъци. Но като поддържащо обстоятелство те въздействаха винаги безотказно на съдебните заседатели. А дали заседателите биха могли да се заблудят толкова много? Самата тя не можеше да намери никакво обяснение, а и за какво друго говореше съчетанието от положителен ДНК-анализ и пръстови отпечатъци, освен за вина?