![Изгорени мостове [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/4/izgoreni-mostove-bg-download.jpg)
Изгорени мостове [bg]
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Тони Хил и Карол Джордан #8
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-145-0
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Изгорени мостове [bg]». Краткое содержание книги:
Когато те най-сетне се върнаха, Тони едва не скочи на крака.
— Това е лудост — каза той. — Пола, познаваме се от години. Знаеш, че не съм убивал никого.
— Седнете, доктор Хил — каза Фийлдинг. — Тук не става дума за това кой кого познава и доколко добре го познава. Задачата ни е да вървим натам, накъдето ни водят доказателствата. А на този етап те ни водят в една-единствена посока — тя тръсна папката на масата и измъкна от нея един лист. — Хайде да видим как ще си обясните това. Нали ви е ясно какво представлява?
— Пръстов отпечатък. Малко размазан, но все пак отпечатък.
— Всъщност е отпечатък от палец — десен палец, ако трябва да бъдем съвсем точни. Същото се вижда и тук — тя му подаде разпечатка от служебна картотека на пръстови отпечатъци. — Вероятно ще се съгласите, че са идентични?
Положението ставаше все по-притеснително.
— Не съм експерт по този въпрос — произнесе Тони през стиснати устни.
— Не е необходимо да бъдете експерт, достатъчно е само да погледнете. Отпечатъкът за служебната картотека сте дали вие, доброволно, преди три години. А другият е бил свален от задния панел на телефона на Бев Макандрю днес сутринта.
Настана дълго мълчание. Тони чуваше шума на кръвта в ушите си. Колелцата се въртяха, но не можеха да захапят нищо.
— Кога е изчезнала тя? — попита той, колкото да печели време.
— Тръгнала си е от работа в понеделник по обичайното време, малко след пет и половина — каза Пола.
Той зарови пръсти в косата си.
— Струва ми се, че в понеделник следобед имах някаква среща в „Брадфийлд Крос“… Трябва да видя записките в бележника си.
— Ако смятате да разигравате разсеян професор, това няма да ме впечатли — каза Фийлдинг. — Става дума за понеделник. Тази седмица. Къде бяхте тогава?
Сега беше време да покаже, че няма да се предаде толкова лесно.
— Вече казах, трябва да проверя записките в бележника си — той избута стола си назад. — Приключихме ли вече?
— Не съвсем — когато се усмихнеше, Фийлдинг изглеждаше почти добродушна — нещо, в което никой не би повярвал, ако видеше гранитното изражение, което доби лицето й веднага след това. — Доктор Хил, кога се видяхте за последен път с Карол Джордан, бивш главен инспектор от криминалната полиция?
Сега вече тази история наистина му дойде до гуша. Нямаше намерение да продължава разговора с тази идиотка. Той стана.
— Този разпит приключи. Омръзна ми да отговарям на недалновидните ви въпроси. В продължение на години се опитвам да науча служителите на полицията на проницателност. Нека сложим точка — той поклати отвратено шава. — Намерете си друга жертва за сплашване, главен инспектор Фийлдинг. Няма да участвам в играта ви — той понечи да тръгне към вратата, но Фийлдинг го изпревари.
— Антъни Валънтайн Хил, арестувам ви по подозрение в убийство. Не сте длъжен да говорите, но ако не споменете нещо, на което после може да разчитате в съда, това може да навреди на защитата ви. Всичко, което кажете, може да бъде използвано за доказателство пред съда.
Той отстъпи крачка назад и се обърна към Пола. Лицето му беше застинало в маска на потрес.
— Сериозно ли говори тя?
— Съвсем сериозно, Тони.
Той се отдалечи от Фийлдинг и се отпусна тежко в един от столовете.
— В такъв случай — без коментар.
Тони скръсти ръце пред гърдите си и впери поглед право напред. Отвътре го изгаряше мъчителен смут. Но нямаше намерение да се издаде.
Не и преди да си изясни как да се измъкне от ямата, в която беше попаднал.
42.
Пола изпрати с поглед дежурния сержант, който дойде да отведе Тони в килията. Беше изпълнила формалностите по арестуването сама, за да бъде сигурна, че той е наясно с правата си. А и за да бъде дежурният наясно, че тя държи особено на този затворник.
— Трябва да се обадиш на адвокат — каза тя.
— Ще преспя и ще реша — отвърна Тони. Лицето му беше изпито, уморено, той сякаш се беше смалил, откакто влезе в участъка.
— Съжалявам — каза Пола.
Той каза:
— Знам, всичко е наред. Оставаме си приятели.
Отчаяно й се искаше да каже още нещо, но не смееше да рискува. Това беше територия на Фийлдинг, не нейна, и тя все още не знаеше кому може да се довери. Уморена, без да знае какво да предприеме от тук нататък, тя тръгна нагоре по стълбите, но се отби да изпуши една цигара, преди да се изправи отново пред Фийлдинг и останалите от отдел „Убийства“. Коуди стоеше облегнат на стената до вратата и издухваше струя дим нагоре.