Вътрешно разследване [bg]

— Не съм много сигурен — отговори Морели. — Беше капан.

— Това го знам — сряза го старецът, — но кой го е заложил?

— Сам Мърфи и онзи служител от Конгреса, когото следяхме за кратко.

— Нали ме увери, че той е никой?

— Така е, но Мърфи му е помогнал.

— Но как се случи? Как се озова сам с онова момиче?

— Срещнах се с Мърфи в кабинета ми същата вечер. Обади ми се и каза, че искал да говори с мен за това как и двамата трябвало да водим честни кампании. Както и да е, пийнахме. Знаеш, че не съм по алкохола, изпих само едно. Но след питието започнах да се чувствам странно, замаяно, не бях на себе си.

— Мърфи ти е сложил нещо в чашата?

— Или той, или момичето. Тя беше в кабинета, когато Мърфи дойде да говорим. Тя ни наля питиетата. Както и да е, точно след срещата се съгласих да я закарам до тях. Умът ми беше… просто беше замъглен. Все едно бях податлив на всякакво предложение. Както и да е, тя ме помоли да я закарам и като първия глупак, аз се съгласих. Когато стигнахме до тях, тя ме попита дали искам чаша кафе. И аз отново се съгласих. Всъщност си помислих, че кафето може да ми помогне да дойда на себе си. — Морели замълча и поклати глава, все едно поразен от факта колко лесно са го метнали.

— Продължавай — каза старецът.

— Тя ми сипа кафето — или беше чай — не си спомням. И изведнъж, преди да се усетя, тя ми се нахвърли, блузата й беше скъсана, и дърпаше дрехите ми, колана. Опитах се да я отблъсна… Или съм паднал, или тя ме е спънала. Не знам. Мозъкът ми беше на каша и се чувствах слаб като пиле. В следващия момент бях на земята, върху нея, и някакъв полицай нахълта в апартамента.

— Значи не си нападнал това момиче?

Морели за момент се втренчи в стареца и потръпна от престорено отвращение.

— От колко години ме познаваш? — попита Морели. — Някога виждал ли си ме да преследвам жени?

— Само че има запис как я нападаш.

— Скоро ходил ли си на кино?

— На кино? — попита изненадано старецът.

— Да. Виждал ли си какво постигат в днешни дни със специални ефекти? Могат да накарат хората да летят. Могат да сложат животинска глава на човешко тяло.

— Значи смяташ, че някой е подправил касетата?

— Никой не е гледал записа почти осем часа след като ме прибраха, а ченгето, което ме арестува, предаде касетата за доказателство близо един час след като пристигнахме в участъка. Имали са предостатъчно време да подправят този запис.

Преди старецът да успее да зададе още някой въпрос, Морели продължи:

— Това не е запис на случилото се. Записът показва какво те твърдят, че се е случило. Но касетата, така или иначе, няма значение.