Вътрешно разследване [bg]

Демарко отново отпусна глава на възглавницата. Със затворени очи той попита:

— Какво искаш, Сам?

— Онзи млад полицай, Гари Паркър, току-що е бил убит.

Демарко се изправи в леглото.

— Как е станало?

— Блъснала го кола. Станало е преди около пет часа.

— Някой го е прегазил и е офейкал?

— Не. Тъкмо бил паркирал близо до апартамента, който ти му нае. Тръгнал да пресича улицата, за да се прибере. Не минал по пешеходна пътека и бил леко пийнал. Онзи, който го блъснал, спрял и повикал линейка, а той самият бил абсолютно трезвен.

Демарко помълча няколко секунди. Пред очите му беше Гари от последния път, когато го видя по телевизията — голямата усмивка на красивото му лице, наперено кривнатата му полицейска шапка. Наивен младок, който е хванал дядо господ за шлифера.

— Сам, много съжалявам за момчето, но защо ми се обаждаш в два часа сутринта?

— Два ли? Мамка му. Съвсем забравих за часовата разлика. Аз просто си седях тука и си пийвах и реших, че с теб трябва да поговоря. Притеснява ме тая история.

— И мен ме притеснява, Сам, но защо звъниш на мен? Нямаш ли си приятели?

— Не ме разбираш, Джо Боб. Не ти се обаждам да размишляваме върху капризите на съдбата. Пратих мои хора да проучат нещата около смъртта на Паркър, да видят дали има нещо гнило. Е, оказа се, че има. Онзи, дето го е блъснал, е дребен престъпник, с присъди за грабеж, кражба на кола, подобни дреболии. Не е човек, дето ще спре и ще вика ченгетата, като утрепе някой.

— Ако е било нещастен случай, защо да не спре? Щом има такова досие, защо да поема риска да го арестуват за бягство от местопрестъплението?

— Защото си е такъв. Това приятелче ще излъже дори и ако истината е на негова страна.

— Какво се опитваш да ми кажеш, Сам?

— Ами ако Морели е нагласил тази работа? Ами ако е платил на отрепката да сгази Паркър? Щом като не е бил пиян, сигурно няма дори да лежи в затвора. Това си е направо безнаказано убийство!

— И защо, по дяволите, Морели ще го убива?

— Отмъщение, момче! Глупав ли си, или още спиш?

— Хваща те параноя, Сам, често срещан синдром при гузната съвест.

— Много смешно, приятел.

— Не съм ти приятел.

— Как да не си?! А след този номер, който заедно скроихме, ще си ми приятел до гроб.

Преди Демарко да успее да го прати по дяволите, Мърфи добави:

— Виж, искам да разучиш нещата. Да видиш дали Морели е свързан по някакъв начин.

— Не съм заинтересован. И не искам да си спомням за теб, докато не дойде време да гласувам за опонента ти на следващите избори.