Вътрешно разследване [bg]

— Да, знам какво искаш — заяви Морели и за няколко секунди никой от двамата не проговори.

После се чу Бренда:

— Сенаторе! Какво правите?

Демарко провери дали Арни и Гари са по местата си. Арни още снимаше; ченгето стоеше на тротоара.

— Сенаторе, престанете — възпротиви се Бренда.

Думите й бяха приглушени и следващото, което се чу, беше трясък като от съборена лампа и Бренда изпищя:

— Престани, копеле такова! — В гласа й имаше нотка на истерия, тя вече не играеше роля.

Демарко извика на ченгето:

— Давай, Гари!

Както му беше наредено, Гари извика на Арни:

— Ей! Ти с камерата! Какво, по дяволите, правиш?

На свой ред Арни отговори:

— Едно момиче го изнасилват!

Гари изтича до апартамента на Бренда и със замах отвори вратата. Бренда беше инструктирана да я остави отключена. Арни последва Гари вътре, а камерата продължаваше да записва.

Десет минути по-късно Арни и Гари се появиха с Морели.

Демарко чуваше в далечината приближаващите се сирени.

Ръцете на Морели бяха закопчани с белезници на гърба му, а Гари го държеше над лакътя. Арни вече не снимаше с камерата; Гари я беше конфискувал като улика. Арни сега държеше фотоапарат със светкавица и снимаше с бясна скорост.

Пол Морели изглеждаше като в шок, със стъклен поглед и леко увиснала челюст. Косата му беше разрошена, половината му риза висеше навън, а коланът му беше разкопчан. Снимката, която щеше да се озове на първата страница на всеки вестник в страната — с авторско право на Арни Бърг, — щеше да е класика. Демарко гледаше как светкавицата проблясва като цветомузика в дискотека и отново и отново запечатва замаяното лице на Морели.

В този момент пред сградата спря патрулка и двама униформени полицаи слязоха от нея. Гари придружи Морели до колата и го сложи да седне на задната седалка. После помоли двамата полицаи да влязат в апартамента, да заградят местопрестъплението и да доведат жертвата. Когато двете ченгета влязоха в сградата, Гари отиде до бусчето и даде на Демарко камерата, с която беше снимал Арни.

Пет минути по-късно един от полицаите изведе Бренда. Тя здраво стискаше реверите на шлифера, с който се беше загърнала, все едно криеше разкъсаните си дрехи. Фотоапаратът на Арни засне сълзите по лицето й. Бренда дори успя да изрече няколко думи пред малката си публика:

— Беше ужасно. Той се държа като някакво животно.

И „Оскар“ печели…

Бренда и полицаят постояха няколко минути пред сградата, докато не пристигна втора патрулка, в която настаниха Бренда. След десет минути и двете полицейски коли напуснаха местопрестъплението — Морели в едната кола, Бренда в другата. Синьо-червените светлини проблясваха, но сирените бяха изключени.