Грозните [bg]

— Надявам се ние също да продължим да им създаваме неприятности — каза тя.

— Аз също. — Той придърпа Толи близо до себе си и я целуна. Когато я освободи от прегръдките си, тя си пое дълбоко въздух и затвори очи. Да го целува сега за нея беше по-истинско и по-важно от мисълта, че има шанс да поправи част от щетите, които беше причинила.

— Виж — каза Давид.

Нещо се случваше в тъмните владения на „Града на новите красиви“.

Тя вдиша бинокуляра.

Блестяща линия пресече тъмното петно на градината на удоволствията, сякаш в земята се беше отворила ярка пукнатина. После една след друга започнаха да се появяват още такива линии, трептящи дъги и окръжности, прорязващи мрака. Отделните части сякаш се появяваха безразборно, но в действителност образуваха букви и думи.

Накрая цялата светеща верига беше завършена, най-новите й сегменти грееха ярко, докато силата на първите вече изтляваше, защото фойерверките постепенно гаснеха. За няколко секунди обаче Толи успя да прочете написаното дори без помощта на бинокуляра. От прозорците в „Града на грозните“ надписът сигурно се виждаше огромен и ясно четлив за всеки, който в момента стоеше самотен в стаята си и гледаше с копнеж в тази посока: МЪГЛАТА Е ЖИВА.

Докато наблюдаваше как надписът избледнява, превръщайки се в отделни накъсани линии и дъги с догарянето на фойерверките, Толи се запита дали тези думи в действителност бяха истина.

— Ето че се размърдаха — каза Давид.

Долу в ниското под тях на покрива на най-голямата сграда се отвори кръгъл изход и от него в бърза последователност излетяха три автолета, отправяйки се със свистене към града. Толи се надяваше Ан, Декс и Сузи да са послушали съвета й и сега вече да са далече от „Града на новите красиви“.

— Готов ли си? — попита тя.

В отговор Давид само затегна ремъците на бънджи жилетката и скочи на сърфа.

Спуснаха се към подножието на хълма, обърнаха и започнаха подготовката.

Толи за десети път провери контролните светлини върху яката на бънджи жилетката си. Все още светеха в зелено, виждаше и тези на Давид да просветват край нея. Повече нямаше за кога да отлагат.

Набраха скорост, издигайки се в тъмното небе, а хълмът се извисяваше като гигантски трамплин пред тях. Вятърът развя косата на Толи и тя примигна, когато срещу лицето й взеха да се носят насекоми. После внимателно се придвижи към носа на сандвича от сърфове и върхът на едната й обувка се показа извън ръба.

В следващия миг хоризонтът сякаш се промуши под нея и тя се приведе, готова за скок.

Земята се изгуби под краката й.

Толи смени центъра на тежестта си, принуждавайки двата сърфа да се спуснат рязко над отвесната страна на хълма, докато не дойде време за скока. Двамата с Давид бяха изключили противоударите гривни — не искаха сърфовете да ги последват отвъд мрежата. Поне засега.