Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Пост-апокалипсис » Грозните [bg]
Грозните [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Грозните [bg]

Электронная книга - «Грозните [bg]». Краткое содержание книги:

В свят на екстремна красота всеки нормален е грозен… Една река разделя града на две. От едната й страна живеят обикновени хора, като нас. А отсреща е градът на Красивите. Окъпани в светлина блестящи кули, музика, съвършени хора и безкрайно забавление. Това е светът, за който си мечтаят тези, които в сравнение с красивите, се смятат за грозни. За да попаднеш в него трябва просто да станеш на 16 години и да се подложиш на малка козметична операция. После минаваш реката и безкрайния купон започва… Само че не всички искат да станат красиви. Някои се замислят — какво ли има извън този разделен на две високо технологичен свят. Някои вече са излизали тайно, носят се слухове за други градове и общества. Когато стават на 16, две приятелки трябва да изберат — да се подложат на операция, или да предпочетат бягството — към тайното, неизвестното и опасното. Натам, където може би ще разбулят тайната на красивите. „Грозните“ е изпълнен с напрежение роман за приятелството и предателството, за свободния избор на човека, за ценностите в живота. Това е една от тези книги, за които казваме, че стават „култови“ за читателите. Неслучайно приключенията на героите продължават и в романа „Красивите“. Толи скоро ще навърши шестнайсет години и нетърпеливо чака рождения си ден. Само след няколко седмици тя ще претърпи операция, която ще я превърне от отблъскващо грозна в изумително красива. Стане ли красива, тя ще бъде изстреляна във високотехнологичния рай, където единственото задължение на обитателите му е да се забавляват. Но Шай, приятелката на Толи, не е сигурна, че иска да стане красива. След бягството на Шай Толи научава за една съвсем непозната страна от света на красивите и тя не е особено привлекателна. Властите предлагат на Толи да избира: да открие и върне приятелката си, или никога да не стане красива. Изборът на Толи ще промени нейния свят завинаги…
1 ... 106 107 108 109 110 111 112 113 114 ... 128
Перейти на страницу:

— Точно бях пристигнала в „Града на грозните“, а Хо беше последен клас. Когато изчезна, всички пощуряха да гадаят къде може да е отишъл.

— Хо? — кимна Давид. — Спомням си го. Остана при нас няколко месеца, после размисли и се върна. Сега вече трябва да е красив.

— Ама наистина ли успя? Чак до Мъглата? — попита Ан.

— Да. Аз го заведох.

— Еха! Ама наистина ли? — Ан размени въодушевени погледи с приятелите си. — И ние искаме да я видим.

Давид понечи да отговори, после утихна и отклони поглед.

— Не може — намеси се Толи. — Точно сега е невъзможно.

— И защо? — попита Декс.

Толи замълча. Истината, че Мъглата е унищожена при военна операция, беше твърде непоносима. Само няколко месеца по-рано тя не би повярвала, че нейният град е способен на това. Ако сега признаеше, че Мъглата вече я няма, мълвата щеше да се носи още поколения напред. Д-р Кейбъл щеше да е постигнала целта си, дори няколкото оцелели мъгляни да успеят някак да създадат нова общност сред дивата природа.

— Защото — започна тя — се налага от време на време Мъглата да се мести, за да остане местоположението й в тайна. Затова точно в този момент тя на практика не съществува. Всички са се пръснали, ето защо не набираме новобранци.

— Цялото селище се премества? — ахна Декс. — Еха!

Ан смръщи вежди.

— Я чакайте малко. Щом като не набирате новобранци, защо тогава сте тук?

— За да направим един номер — каза Толи. — Много сериозен. Може би вие ще ни помогнете. А когато Мъглата отново се установи някъде, вие ще сте първите, научили за това.

— Искате да ви помогнем, значи? Това нещо като посвещаване ли е? — попита Декс:

— Не — отсече Давид. — Не караме никого да прави каквото и да е било, за да дойде в Мъглата. Но двамата с Толи ще сме ви благодарни, ако ни помогнете.

— Трябва ни някой, който да отвлече вниманието — обясни Толи.

— Звучи доста забавно — каза Ан. Тя обходи с поглед останалите и те закимаха с глави.

Готови са на всичко, помисли си Толи, точно каквато беше и тя самата. Определено бяха от горните класове, най-много година по-малки от нея, но тя се изненада колко невръстни изглеждаха.

Давид гледаше Толи, очаквайки заедно с останалите продължението на нейния план. Още сега се налагаше да измисли как да отвлекат вниманието. При това трябваше да е добре премислено и достатъчно сериозно, за да предизвика извънредните и те да започнат разследване.

Нещо, което ще накара д-р Кейбъл да си извади поука.

— На първо време имаме нужда от много фойерверки.

— Няма проблем.

— Знаете как да влезете в „Града на новите красиви“, нали?

— В „Града на новите красиви“ ли? — Ан се спогледа с приятелите си. — Но нали мостовете докладват за всеки, който прекоси реката?

Толи се усмихна, доволна, че има кого да научи на един нов номер.

По ръба на бръснача

Двамата прекараха целия ден в „Ръждивите руини“, наблюдавайки как слънчевите лъчи, които проникваха през дупките на пробития покрив, образуват петна по пода като следите от прожектори, по чието бавно движение можеше да се отчита времето. Толи не можа да заспи, представяйки си рисковия скок от върха на хълма. Накрая потъна в забрава, твърде уморена, за да сънува.

Когато се събуди на смрачаване, видя, че Давид вече е сложил в двете раници всичко, което би могло да им потрябва при спасителната акция. Напускайки руините, двамата отново управляваха по два сърфа всеки с надеждата, че когато си тръгнат от „Извънредни ситуации“, ще водят със себе си и освободените пленници. Толи имаше достатъчно време да се наслади на закуската си край реката. Ако ги заловяха тази нощ, повече никога нямаше да опита дехидратирана храна. Понякога беше готова да се примири с мозъчната аномалия след операцията, стига да не й се наложи повече да яде изсушени спагети.

По мръкнало двамата с Давид стигнаха бялата вода и пресякоха зеления пръстен, точно когато светлините в „Града на грозните“ започнаха да гаснат една по една. До полунощ вече бяха стигнали хълма над „Извънредни ситуации“.

Толи извади бинокуляра и регулира настройките му, наблюдавайки „Града на новите красиви“, където парти-кулите тъкмо започваха да сияят.

1 ... 106 107 108 109 110 111 112 113 114 ... 128
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)