Лондонски мостове [bg]

И така, в един слънчев ден, когато времето бе необичайно топло за сезона, Нед Махони и аз поехме към Мил Нек — усамотена местност край Голд Коуст в Лонг Айланд. Последните километри от пътя изминахме по някакви доста тесни и неравни шосета сред гъсти гори, без никакви други следи от човешко присъствие.

Пристигнахме в имението на Толя Биков заедно с още десетина от нашите агенти. Не бяхме предупредили домакина за това посещение, но носехме със себе си прокурорско разрешение за обиск. Навсякъде около входа и оградата на имението бяха разпръснати бодигардовете на Толя Биков, при това толкова начесто, че аз не можех да не се запитам как можеше този мафиотски бос да живее сред подобно застрашаващо обкръжение. Може би всичко това се дължеше на страха, че никак не е лесно да оцелееш, след като взимаш най-важните решения за разпределението на богатствата на Червената мафия в Ню Йорк.

Къщата беше много голяма — масивна триетажна сграда в колониален стил. От нея се разкриваше невероятно красив пейзаж към морския бряг на щата Кънектикът. Зад сградата видях плувен басейн, с изкуствен водопад към него, а по-нататък към брега имаше пристан за яхти и работилница за ремонта им.

Биков ни прие в кабинета си. Изненада ме колко уморен и стар изглеждаше. Имаше малки очички, като мъниста, които едва се забелязваха сред подпухналото му тлъсто лице. Беше много пълен, с тегло може би не по-малко от сто и тридесет килограма. Дишаше трудно и страдаше от силна суха кашлица.

Вече бях уведомен, че не говори английски.