Лондонски мостове [bg]

И тогава Вълка най-неочаквано нахълта в един магазин на Пето авеню. Нед Махони и аз веднага го последвахме. Дори не обърнах внимание що за магазин бе това. Видях само, че бе изискан, лъскав, шикозен, като всички останали.

Тогава Вълка направи немислимото, макар че вече нищо, свързано с него, не можеше да ме изненада. Дясната му ръка замахна силно напред и там някъде във въздуха полетя черен предмет. С ужас видях как се превъртя няколко пъти, преди да падне.

— Граната! — креснах аз. — Залегни! Всички на пода! Граната!

Мощна експлозия разтресе големия магазин и моментално изби широките стъклени витрини. Почти всички купувачи на партера бяха ранени. Димът бе ужасно гъст и черен. Всички се разпищяха, включително и продавачите зад щандовете.

Но не изпуснах от поглед Вълка, нито за миг. Независимо какво щеше да направи, независимо от разрушенията, които щеше да причини, този път нямаше да се измъкне. Залогът бе прекалено голям. Той бе човекът, който държеше целия свят като свой заложник. И вече бе причинил смъртта на хиляди хора.

Нед Махони се втурна по една пътека, а аз — по друга. Вълка сякаш се бе насочил към изхода на страничната улица. Вече бях изгубил ориентация къде точно се намирахме — Петдесет и пета улица или Петдесет и шеста?

— Няма да се измъкне! — извика ми Нед.

— Ще го стигнем! На всяка цена! — креснах аз.

Наистина сега бяхме все по-близо до него и дори можех да виждам лицето му — с всичките онези превръзки, ожулвания и подутини. Изглеждаше още по-свиреп, отколкото си го бях представял. По-лошо: имаше вид на напълно отчаян тип, способен на всичко. Но ние вече знаехме това.

— Ще ви избия! — изкрещя той.

Нито Махони, нито аз му отговорихме. Продължихме да напредваме към него. Но не се усъмнихме в думите му.

Той сграбчи едно малко русо момиченце от ръцете на някаква жена, може би детегледачка.

— Ще го убия! Ще убия това малко момиче! Тя вече е мъртва! Ще я очистя! Ей сега!

Продължихме да напредваме.

Той притисна малката към гърдите си. Кръвта му капеше върху нея. Момичето пишеше като побесняло, мятайки се в ръцете му.

— Ще я убия…

Двамата с Нед стреляхме едновременно. Проехтяха два изстрела и Вълка се строполи назад, отслабил стоманената си хватка около момичето. То падна на пода, сетне се изправи и побягна, пищейки.

Същото стори и Вълка — стрелна се към най-близката врата и оттам изскочи на улицата.

— Има бронирана жилетка! — предупреди Нед Махони.

— Тогава следващия път ще се прицелим в главата му — обещах аз.