Торбарите [bg]

— Не, няма!

— Ще сънуваш! — убедено каза Маргарет. — Разкажи ми всичко и аз ще ти помогна.

Рина спря да хълца.

— Мислиш ли, че ще можеш? — запита тя, впила очи в лицето й.

— Разкажи ми и ще видим.

Рина пое дълбоко дъх.

— Сънувах, че съм мъртва и всички са край леглото ми разплакани. Чувствувах колко много ме обичат и желаят, защото ме молеха да не умирам. Ала нищо не можех да направя. Бях мъртва.

Маргарет почувствува как по тялото й минават студените тръпки на възбудата. Бавно се изправи на крака.

— Затвори очи, Рина — каза тихо тя, — и ние ще изиграем съня ти. Кой искаш да бъда?

Рина я погледна свенливо.

— Искаш ли да бъдеш Лади?

— Ще бъда Лади — отвърна Маргарет. — Сега затвори очи.

Маргарет погледна момичето. Изведнъж очите й се напълниха със сълзи. Рина беше мъртва. Рина действително беше мъртва.

— Рина! — зарида дрезгаво тя. — Моля те, не умирай! Моля те!

Рина не помръдна и Маргарет падна на колене край леглото.

— Моля те, Рина. Не мога да живея без теб! — Наведе се над леглото и обсипа лицето на Рина с целувки.

Изведнъж Рина отвори очи, горда усмивка озари лицето й.

— Ти наистина плачеш — каза тя и пръстите й помилваха бузата на Маргарет. После, доволна, пак затвори очи.

Маргарет бавно й смъкна нощницата.

— Ти си прекрасна — прошепна тя. — Ти си най-прекрасната жена на света. Не може такава красота да умре.

Рина вдигна поглед към нея.

— Наистина ли мислиш, че съм прекрасна?

Маргарет кимна. Изрита панталона на пижамата и го остави да се свлече на пода.

— Погледни ме само, за да разбереш колко си красива. — Тя улови ръката на Рина и я притисна към гърдите си, после я плъзна по корема към бедрата. — Виж колко съм плоска, като мъж. — Бавно се плъзна в леглото до Рина и замилва нежно гърдите й, притискайки устни до меките й, хладни бузи.

— Толкова ми е добре с теб, толкова съм сигурна — прошепна Рина. — Не си като другите момчета, не ми е приятно да ме докосват. Страхувам се от тях. А от теб не се страхувам.

Маргарет се претъркаля с болезнен вик, а коленете й разтвориха краката на Рина.

— Обичам те, Рина! Моля те, не умирай!

Притисна устни към устата на Рина. Мигновено усети пламъка на търсещия й език, после долови дрезгавия шепот:

— Лади, обичам те!